Лауреатско звание първа степен, златна диплома и награда на публика за Барабанен оркестър при НЧ „Д. Полянов – 1862“
Заслужената награда идва от Международен инструментален конкурс „Златни перкусии“ – онлайн! В него, освен Лауреатско звание първа степен, златна диплома, барабанен оркестър, с ръководител Петко Константинов, грабна сърцата на публиката, която им оказа безпрекословна подкрепа. Наградата на публиката е най-голямото признание за техния труд! В момента в представителния състав са включени Мария Ганева, Веселина Марчева, Деница Иванова, Жанета Енчева, Жулияна Константинова, Мирена Трифонова, Игнатия Ангелова, Клара Диманова, а от една година в състава се подготвя и Светлозара Савова.
Как възниква идеята за създаване на състава, за успехите, за положения труд разговаряме със секретаря на НЧ „Д.Полянов – 1862г.“, г-жа Румяна Денева.
-Г-жо Денева, какво означава за екипа на НЧ „Д.Полянов – 1862г.“ отличието?
-Щастливи сме от успеха на момичетата от Барабанен оркестър и техния ръководител Петко Константинов и го приемаме като признание и награда за труда им. Поканата дойде преди месец от Европейска асоциация на фолклорните фестивали, която за първи път организира Международен инструментален конкурс – „Златни перкусии“ – онлайн. Приехме го като интересно предизвикателство и решихме да подадем заявка за участие. Бяхме одобрени от организаторите и така започна. Конкурсът включваше гласуване от публиката и оценки от жури. Състезаваха се състави от Латвия, Шри Ланка, Индонезия, Гана. Нашият състав беше единствен представител на България и сме радостни от класирането – Лауреатско звание първа степен, златна диплома и наградата на публиката. Благодарни сме на всички приятели на читалището, които подкрепиха Барабанния ни оркестър с гласовете си в онлайн пространството!
-Разкажете за началото?
-Началото е през октомври, 2014 година. Случайно в интернет попаднахме на клип на руска група – момичета, които изпълняваха парадни композиции, свирейки на барабани. Стори ни се много интересно, много атрактивно и се роди идеята – защо да не опитаме да направим и ние нещо подобно! Имаме музикант – барабанист за ръководител, ще поканим деца, ако се запалят – може и да се получи. Ентусиазирахме се и решихме да пробваме. Обмисляхме каква възраст ще бъде подходяща за начално усвояване на инструмент. Насочихме се към деца от трети клас. Преценихме, че е подходящо. Обявихме дата за прослушване. Всяко дете, което има интерес трябваше да опита да изсвири нещо на барабан. Явиха се 70-80 деца. Ползвахме личните барабани на Петко Константинов. Започнаха репетиции, но не всички желаещи успяваха да се справят с началната подготовка и след около два месеца се изгради група от 10-15 деца, които бяха постоянни, дисциплинирани, имаха желание и успяваха да се справят със задачите. Това е началото. Почти цяла година се учеха да свирят на барабани, което е първият и най-сложен етап от подготовката за създаването на формацията, към която се стремим. Следващата стъпка бе да оборудваме състава – свързахме се с търговци на музикални инструменти, които поеха ангажимент от Германия да доставят маршови барабанчетата с необходимите раменни стойки, за да може да се свири в движение и да се прави някаква хореография. С усмивка си спомням радостта на децата и първото им излизане на сцена с новите инструменти. Едва успяваха да удържат тежестта на барабаните, крачетата им се огъваха, но бяха въодушевени и с огромно желание за изява! Разбира се, пренасянето на инструментите ставаше от нас – възрастните. Децата ги носеха само по време на изпълнението. Първите им костюми взехме на заем от мажоретния състав, след това вече започнахме да осигуряваме необходимото за добрата визия на състава – костюми, ботуши, аксесоари.
-Лесно ли привлякохте момичетата?
-Всъщност основната част от състава са от самото начало през 2014 година. Постепенно усъвършенстваха работата с музикалния инструмент, бяха отговорни през тези години и много се трудиха, за да достигнат някакво ниво. Преминаха през трудности, но постепенно изграждаха умения и се развиваха. Днес, те са прекрасни госпожици, радват ни с изпълненията си и с усмивка ще кажа, че вече сами си носят барабаните, без чужда помощ.
-От кого черпихте опит?
-Първоначално, с ръководителя на състава – Петко Константинов гледахме клипове, обсъждахме и трупахме опит от утвърдени руски и американски състави. Това само маркираше посоката. В този период осъзнахме, че се захващаме с нещо, което е истинско предизвикателство, сложно за реализация, но пък усещахме, че е полезно за децата, които се занимават, ново е и е атрактивно за публиката. Първите изпълнения бяха статични – децата само свиреха на барабаните. Постепенно започнахме да правим някаква хореография. Помогна ни с опита си Лидия Иванова – ръководител и хореограф на Мажоретен състав „Magic“ в нашето читалище, за което и благодарим.
-Как се постига този синхрон?
-С много труд, дисциплина, упоритост, с дълги репетиции и разбира се – с любов към това, с което се занимаваш.
-С какъв репертоар разполага съставът?
– Барабанният оркестър изпълнява парадни композиции, музикални разработки на ръководителя Петко Константинов, имат и изпълнения със синбек, които са по-сценични.
-Как се развива през годините съставът?
-Историята на състава е кратка – все още това е първият състав – деца, които дойдоха при нас 9-10 годишни и вече се занимават 7 години. Те работиха упорито да стигнат до тук, градиха умения, опознаваха сцената, сприятеляваха се, учеха се да бъдат отговорни към себе си и към другите, да бъдат точни, да преодоляват собствените си притеснения, да работят в екип и да осъзнават, колко важен е всеки един за израстването на групата. А ние ги наблюдавахме как растат и се развиват. За мен лично, историята им е емоция – с искрени усмивки, сълзи, споделени тайни, понякога оплаквания /тежък товар са барабанчетата със стойката, а трябва и да маршируват и да танцуват с тях, да помнят хореографията/, оглушителен шум, почти грохот – /представете си как се синхронизират 10 барабанчета в зала!/, и разбира се много обич … Надявам се, че това, до което са достигнали децата, водени от техния ръководител Петко Константинов, е само начало. Очаквам да се развива и тази дейност и да се превръща в традиция за читалището. Мисля, че в България, поне засега, няма друг такъв състав. Оптимистично съм настроена и вярвам, че Барабанен оркестър има бъдеще.
-Как приема публиката изпълненията на момичетата?
-Хората им се радват, аплодират ги, снимат се с тях, поздравяват ги!
-Какво предстои?
-За жалост последните две години, в обстановката на извънредна ситуация и засилени противоепидемични мерки, нашата дейност не е пълноценна и често репетиционният процес е нарушен, което изключително много затруднява работата на всички състави. Въпреки това живеем с надеждата, че скоро животът на хората ще се възстанови, а ние ще можем да реализираме идеите на художествените ръководители и на екипа и отново ще радваме хората с изпълненията на формациите на читалището.
А конкретно за Барабанен оркестър – обсъждаме интересни съвместни изпълнения с духовия оркестър и с мажоретния състав, мечтаем за песен на живо, барабанен оркестър с духова музика или синбек. И тъй като представителният състав вече пораства, скоро ще обявим кастинг за нови попълнения – деца на 9-10 години – за да има приемственост и съставът да върви напред. С пожелания за успех!
