Любовта към образованието и науката свързва в приятелство осем дами от Карнобат

Обединени от любовта към образованието и науката са приятелките Марина Граматикова, Тошка Навущанова, Славяна Иванова, Пенка Димова, Димитринка Парладийска, Иванка Параскова, Веселина Димитрова и Янка Пенчева. Събират се всеки ден, в сладкарница „Фрея“, където с усмивка ги посреща Даниела Димитрова. На чаша кафе обсъждат актуални въпроси, вълнуват се от проблемите в образованието и науката.

Всяка една от тях, отдадена на своята професия, е допринесла за развитието на младото поколение в общината. Като начални учителки са работили г -жа Навущанова, г-жа Пенка Димова, г-жа Димитринка Парладийска и г-жа Иванка Параскова. Г-жа Славяна Иванова е преподавала по руски език и история. Проф.Марина Граматикова дълги години е научен работник в Института по земеделие. Нейна колежка е г-жа Янка Пенчева, която е работила като техник. Г-жа Веселина Димитрова е била лаборант в „Нефтохима“ и в Топлофикация -Бургас.

1 ноември беше двоен празник за осемте дами. Те честваха Деня на народните будители и рождения ден на г-жа Тошка Навущанова. По покана на проф. Марина Граматикова към приятната среща се присъединихме и ние. Професорката подчерта, че учителите са едни от най-значимите будители. „Научихте децата ни на толкова неща, каквито и в книгите не пише. Ако децата на едно училище са сърцето, то учителите са живата душа“. От името на всички, проф.Граматикова поздрави г-жа Навущанова, като й пожела още дълги години радостта от живота и удовлетворението от професията да я съпътстват неуморно.

Г-жа Навущанова е щастлива, че е орисана да се роди на тази дата. Най-много я радва обичта на нейните ученици и родителите, които никога не я забравят. „Това, което имат те, сме го дали ние. Много трудно е да предадеш първите знания на децата. Трябва голямо търпение и те да почувстват обичта ти. Гледала съм да ограмотя всички“.
„Децата бяха най-ценното за нас“, споделя г-жа Параскова. Разказва как след часовете са оставали да работят с учениците, постигали са отлични резултати, нямало е неграмотни. Смята, че днес, част от младите хора не се изразяват правилно, не са усвоили началните знания. „Учителите сега са натоварени с голяма бумащина и нямат време да работят с децата. Ние с тебеширите ги научихме, а сега и учебници не се носят“, казва г-жа Параскова.

Г-жа Димова сподели, че всеки вторник са изнасяли по два открити урока. Инспекторите са ги посещавали без предупреждение. С усмивка си спомня, как веднъж за задача е имала да проведе урок по изобразително изкуство. След като се подготвя, забелязва, че ябълката, която трябва да нарисуват я няма – Иванчо я изял. Не може да забрави случката до входа на тунела „Козница“, по време на лагер. Стъмнило се, децата почнали да плачат и да искат да си ходят. Казали, че видели голям звяр, а това бил влакът. И те всеки ден го чакали и питали „чичкото – влак“, какво има в Карнобат.
Приятелките са единодушни, че старите традиции не бива да изчезват от училищата. Казват, че шестици не са се пишели лесно по онова време. Техният съвет към младите учители е да обичат децата, да полагат нужните грижи, да проявяват повече търпение и уважение към тях. С любов да преподават своя предмет, за да ги привлече светът на науката. Според тях, будители на 21.век са хората, които се борят за хубава България, пазят ценностите и духовното. И учат децата да обичат Родината си.