м.с. Марин Павлов: През `2021 наши състезатели се бориха на Световно, Европейско и на Балканиада“

-Г-н Павлов, ка­к­ва ще ос­та­не 2021г. в ис­то­ри­я­та на клу­ба?

– За  мен и за колегата Здравко Петков то­ва е ед­на мно­го раз­ли­ч­на го­ди­на, ко­я­то мо­жем да на­ре­чем и ус­пе­ш­на и не­у­с­пе­ш­на. Пан­де­ми­я­та и про­из­ти­ча­щи­те от нея мер­ки се от­ра­зи­ха из­к­лю­чи­тел­но мно­го на спор­та, за­т­во­ри­ха за­ли­те, прекратиха дър­жа­в­ните съ­с­те­за­ния, про­ме­ни­ха ка­лен­да­ра на шам­пи­о­на­та. 2021г. бе ус­пе­ш­на за СКБ „Олим­пи­ец-Ата­нас Ком­шев“, не тол­ко­ва по броя на ме­да­ли­те, а за­то­ва, че има­ме уча­с­тия на Ев­ро­пей­с­ко, Све­то­в­но и Бал­кан­с­ко пър­вен­с­т­во. На­дя­ва­х­ме се на мал­ко по-до­б­ро кла­си­ра­не на ев­ро­пей­с­ко­то, в ли­це­то на Ан­д­рей Ата­на­сов, но се ви­дя, че все още от­с­тъ­п­ва­ме от на­ши­те тра­ди­ции, ко­и­то сме има­ли в бор­ба­та, от­с­тъ­п­ва­ме на ев­ро­пей­с­ко и све­то­в­но ни­во. На­ши­ят съ­с­те­за­тел се спра­ви до­б­ре, но до­пу­с­на ле­ки гре­ш­ки, ко­и­то му ко­с­т­ва­ха про­дъл­жа­ва­не­то на че­т­вър­т­фи­на­ла. До­ня­къ­де в на­шия спорт се изи­с­к­ват, ос­вен уси­ле­ни­те тре­ни­ро­в­ки и къ­с­мет, кон­ку­рен­ци­я­та в ка­те­го­ри­и­те ста­на мно­го оже­с­то­че­на. Има­х­ме шан­со­ве за ме­дал през го­ди­на­та от го­ля­мо пър­вен­с­т­во, оча­к­ва­х­ме на ев­ро­пей­с­ко­то, по­не в пе­ти­ца­та да вле­зе Ан­д­рей, на­дя­ва­х­ме се на шам­пи­он­с­ка ти­т­ла на бал­кан­с­ко­то пър­вен­с­т­во и на све­то­в­но­то, да ре­чем се­д­мо, ос­мо, де­ве­то мя­с­то. Ни­ко­лай Га­нев не мо­жа да взе­ме уча­с­тие на ев­ро­пей­с­ко­то, защото загуби на пре­бор­ва­ни­я­та. На Бал­кан­с­ко­то пър­вен­с­т­во в Ксан­ти, Гър­ция, той ста­на че­т­вър­ти, ко­е­то ка­то мя­с­то е до­б­ре, но­си то­ч­ки за на­шия клуб, но аз съм ра­зо­ча­ро­ван, по­не­же има­ше въз­мо­ж­ност да спе­че­ли ме­дал.         За нас – тре­ньо­ри­те,  ус­пех е, ко­га­то има ме­дал, ко­га­то той е от пър­вен­с­т­во зад гра­ни­ца, мо­же и в Бъл­га­рия, но да се во­ди ме­ж­ду­на­ро­ден тур­нир или пър­вен­с­т­во. Ко­га­то е на­ше, дър­жа­в­но пър­вен­с­т­во и се взе­ме ме­дал, спе­ци­ал­но за по-изя­ве­ни­те съ­с­те­за­те­ли ка­то Ни­ко­лай, Ан­д­рей и дру­ги, вся­ко от­к­ло­не­ние от пър­во мя­с­то е за­гу­ба. Мал­ко сме ма­к­си­ма­ли­с­ти, но то­ва е спор­тът.

-В  за­ла­та тре­ни­рат над 35 де­ца, до­с­та­тъ­ч­ни ли са те, за да про­дъл­жи раз­ви­ти­е­то на бор­ба­та в гра­да?

-По мо­и­те кри­те­рии са мал­ко, въ­п­ре­ки че те до­с­ти­гат на мо­мен­ти до 40 тре­ни­ра­щи, 35-36 чо­ве­ка са уча­с­т­ва­ли на съ­с­те­за­ние и са би­ли кар­то­те­ки­ра­ни. Ние тре­ньо­ри­те сме ма­к­си­ма­ли­с­ти, мо­же и по­ве­че.

Бор­ба­та е мно­го тру­ден спорт, тря­б­ва да си мъ­ж­кар, за да мо­жеш да про­би­еш. Ка­к­то гла­си ед­на ми­съл, бо­ре­цът тря­б­ва да при­те­жа­ва гъ­в­ка­во­ст­та и ло­в­ко­ст­та на гим­на­с­ти­ка, си­ла­та на щан­ги­с­та, из­д­ръ­ж­ли­во­ст­та на ат­ле­та и ми­съл­та на ша­х­ма­ти­с­та. Си­ту­а­ци­и­те се ме­нят за по-мал­ко от се­кун­да и ти тря­б­ва да пре­це­ниш да­ли да атакуваш, ­да­ли да се защитаваш или кон­т­ра­а­та­ку­ваш. За да бъ­деш най-до­б­рия се ис­ка си­ла, ло­в­кост, во­ля и разум. Ис­ка се въз­пи­та­ние, ди­с­ци­п­ли­на по вре­ме на тре­ни­ро­въ­ч­ния про­цес, по­с­то­ян­с­т­во и на 100% уча­с­тие в са­мия тре­ни­ро­въ­чен про­цес, тря­б­ва упо­ри­то да се тре­ни­ра. Де­ца­та, ко­и­то имат по­тен­ци­ал, ве­д­на­га из­пъ­к­ват, ако не се огъ­нат, те ще пре­бъ­дат. Мно­го се про­б­ват в за­ла­та, но ос­та­ват са­мо те­зи, ко­и­то имат же­ла­ние, хъс и ам­би­ция да се раз­ви­ват.

-Ус­пе­шен спорт ли е борбата в Кар­но­бат?

-Аз съм при­с­т­ра­с­тен и за­то­ва ще ка­жа, че бор­ба­та към то­зи мо­мент в Кар­но­бат е най-ус­пе­ш­ният спорт. Ко­ле­ги­те -тре­ньо­ри от дру­ги­те клу­бо­ве си­гур­но ще са на мне­ние, че те­х­ни­ят спорт  и съ­с­те­за­те­ли са най-ус­пе­ш­ни. Ние не сме кон­ку­рен­ти, за­що­то ес­те­с­т­во­то на все­ки спорт е раз­ли­ч­но. Ние сме пар­т­ньо­ри и на­ша­та за­да­ча е да об­х­ва­нем по­ве­че де­ца в Кар­но­бат, да ги от­къ­с­нем от мо­бил­ни­те ус­т­рой­с­т­ва, да раз­ви­ва­ме и ка­ля­ва­ме тя­х­на­та фи­зи­ка и психика. Ад­ми­ра­ции към вси­ч­ки ко­ле­ги. Все­ки един от нас има своя ос­но­в­на про­фе­сия, с ко­я­то се из­дър­жа, а за­ни­ма­ни­е­то със спорт е на­ша­та страст, ние не ча­ка­ме на тре­ньор­с­ка­та си дей­ност, за да из­дър­жа­ме се­мей­с­т­ва­та си, пра­вим го от лю­бов към спор­та.

-Ка­к­во е ни­во­то на съ­с­те­за­те­ли­те? 

-Ни­во­то на на­ши­те съ­с­те­за­те­ли спря­мо дру­ги­те, ня­ма как да ги сра­в­ним. На ня­кои въз­ра­с­ти сме мно­го до­б­ри, на дру­ги не. На­при­мер, при ка­де­ти­те та­зи го­ди­на сме до­б­ре, за­що­то има­ме два­ма от­ли­ч­ни съ­с­те­за­те­ли, ко­и­то се ре­а­ли­зи­ра­ха. Ан­д­рей ста­на пър­ви на две­те дър­жа­в­ни съ­с­те­за­ния, до­ка­то Ни­ко­лай ста­на шам­пи­он на зим­ния шам­пи­о­нат, на ле­т­ния от­с­тъ­пи, ста­на вто­ри. Ни­ко­лай е съ­с­те­за­тел в Кар­но­бат, тре­ни­ра си в Кар­но­бат, до­ка­то Ан­д­рей е в спор­т­но учи­ли­ще и там тре­ни­ро­въ­ч­ни­ят про­цес е на дву­ра­зов ре­жим, ня­кой път ми­на­ват на три­ра­зо­во, ко­е­то во­ди до по­ве­че са­мо­чу­в­с­т­вие, уве­ре­ност.

В клу­бо­ве ка­то на­шия, не мо­жем да ре­а­ли­зи­ра­ме по­до­бен тип по­д­го­то­в­ка. С един ла­гер го­ди­ш­но не мо­жеш да на­п­ра­виш то­ва, ко­е­то хо­ра­та пра­вят все­ки­д­не­в­но, през ця­ла­та го­ди­на. Но се ста­ра­ем, кол­ко­то мо­жем. Спо­ред на­ши­те уси­лия.

-Как мо­ти­ви­ра­те съ­с­те­за­те­ли­те?

– С колегата Здравко Петков много често  пра­вим сра­в­не­ния ме­ж­ду по­ко­ле­ни­я­та, с при­ме­ри, ко­и­то са по­ка­за­тел­ни, че с труд вси­ч­ко се по­с­ти­га. Нор­мал­но е чо­век да се стре­си­ра пре­ди сре­ща, но ако е до­б­ре по­д­го­т­вен, ще пре­о­до­лее то­зи стрес. Ви­на­ги съм ка­з­вал, че до­б­ро­то за­г­ря­ва­не, ли­п­са­та на уп­ла­ха, то­ва ти е 50% по­бе­да. За от­ча­я­ни­е­то при за­гу­ба – по­лу­ча­ват се те­зи не­ща.

– Клу­бът по бор­ба в Кар­но­бат е ед­на из­к­лю­чи­тел­но до­б­ра шко­ла за съ­с­те­за­те­ли, а след ка­то по­ра­с­нат ка­к­во се слу­ч­ва с тях?

– За да се ре­а­ли­зи­рат в бор­ба­та те тря­б­ва да се раз­де­лят с на­шия клуб, в един мо­мент. Да пре­ми­нат на по-ви­со­ко ни­во, в спор­т­но учи­ли­ще, в по – го­лям клуб. То­ва ни е го­ля­ма­та бол­ка. Но при нас не­ща­та са та­ка… Ка­к­во ли не бих дал да има­ме пъл­ни от­бо­ри с де­ца, по­д­го­т­ви­тел­на гру­па, ка­де­ти, юно­ши, мъ­же, вси­ч­ко е свър­за­но с па­ри и то мно­го па­ри. То­ва за об­щин­с­ки клуб е тру­д­но. Тря­б­ва да има се­ри­о­зен ин­те­рес от стра­на на би­з­не­са. Бла­го­дар­ни сме за по­мо­щ­та, ко­я­то ни ока­з­ва об­щи­на Кар­но­бат за обе­з­пе­ча­ва­не дей­но­ст­та на клу­ба, на об­щин­с­ки­те съ­ве­т­ни­ци за то­ва, ко­е­то се пра­ви за спор­та в гра­да. На­дя­ва­ме се, по­д­к­ре­па­та с вре­ме­то да се уве­ли­ча­ва, за­що­то вси­ч­ко, ко­е­то пра­вим ние, тре­ньо­ри­те, го пра­вим за гра­да, за на­ши­те де­ца. И то­ва е във все­ки един клуб.

Сре­д­с­т­ва­та ви­на­ги не са до­с­та­тъ­ч­ни, вме­с­т­ва­ме се в рам­ки­те на бю­дже­та си. И при нас, и в дру­ги­те клу­бо­ве, има ну­ж­да от раз­ли­ч­ни не­ща око­ло ба­за­та, ко­я­то по­л­з­ва­ме. Бла­го­да­ре­ние на из­вър­ше­ния ре­монт за­ла­та по бор­ба пре­до­с­та­вя оп­ти­мал­ни ус­ло­вия за по­д­го­то­в­ка, обо­ру­д­ва­на е с не­об­хо­ди­ми­те уре­ди за по-до­бър тре­ни­ро­въ­чен про­цес. В един мо­мент ще се на­ло­жи да се по­д­ме­ни те­пи­ха. В  мо­мен­та тре­ни­ра­ме на те­пи­ха, кой­то е от 80-те го­ди­ни, ако не и 70-те. Аз съм тре­ни­рал на­в­ре­ме­то ка­то мал­ко мом­че на не­го, са­мо по­к­ри­в­ки­те сме­ня­ме, в мо­мен­та по­л­з­ва­ме та­зи, ко­я­то е от 90-те го­ди­ни.

По-но­ви­ят те­пих, кой­то го из­кар­ва­ме на ста­ди­о­на за на­шия тур­нир, е ве­че на 7-8 го­ди­ни. Той ни бе­ше по­да­рен от фе­де­ра­ци­я­та, но от са­мо­то ме­с­те­не ле­пен­ки­те, ко­и­то го ок­рай­ч­ват ве­че са скъ­са­ни и тря­б­ва ос­но­вен ре­монт и на не­го. Но то­ва са не­ща, на ко­и­то ще се тър­си ре­ше­ние за­на­пред. Спе­ци­ал­ни бла­го­дар­но­с­ти ис­кам да из­ка­жа на  чле­но­ве­те на УС на клуба –     г-н Сте­фан Бян­дов, г-н Ан­гел Не­дял­ков, г-н Гин­чо Ко­рал­с­ки и на г-н Зла-томир Петров. Още ед­на спе­ци­ал­на бла­го­дар­ност към го­с­по­да­та Ди­ми­тър и Хри­с­то Бле­цо­ви, ко­и­то съ­що ви­на­ги ни съдействат. Бла­го­да­рим от сър­це на вси­ч­ки, ко­и­то по­д­к­ре­пят бор­ба­та и спор­та в Кар­но­бат.

-След вас, има ли кой да по­е­ме клуба?

– Има же­ла­е­щи, има по­тен­ци­ал. Аз се вър­нах в Кар­но­бат през 1991г.  От то­га­ва до­се­га пре­д­се­да­тел е ко­ле­га­та Здра­в­ко Пе­т­ков и ве­че 30 го­ди­ни ние сме тре­ньо­ри в клу­ба. Вре­ме е да вле­зе сред на­ши­те ре­ди­ци и един по – млад чо­век, кой­то да се обу­чи,  да по­е­ме част от ра­бо­та­та, да на­в­ле­зе в тре­ни­ро­въ­ч­ния про­цес, да пре­ми­не през съ­о­т­ве­т­ни­те кур­со­ве. Има мом­че­та, ко­и­то са за­вър­ши­ли спор­т­но учи­ли­ще, имат же­ла­ние да се за­ни­ма­ват с тре­ньор­с­ка дей­ност. Мо­же би тря­б­ва да се по­ми­с­ли в та­зи на­со­ка. И  пак опи­ра­ме да фи­нан­со­ви ре­сур­си, за съ­жа­ле­ние. Но е на­ло­жи­тел­но да се пре­д­п­ри­е­мат по­с­тъ­п­ки, за­що­то тря­б­ва да има го­то­ви тре­ньо­ри, да по­е­мат в един мо­мент от нас.

-Ка­к­ви це­ли си по­с­та­вя­те?

-На­ша­та цел е са­мо на­го­ре и на­пред. До­ри и да да­дем 2-3 кра­ч­ки на­зад, ще на­п­ра­вим още тол­ко­ва на­пред, че и по­ве­че. Вяр­вам, че в най-ско­ро вре­ме пан­де­ми­я­та ще от­ми­не, че съ­с­те­за­ни­я­та ще се про­ве­ж­дат в за­ли с пу­б­ли­ка, че на­ши­ят тур­нир в па­мет на олим­пий­с­кия ни шам­пи­он Ата­нас Ком­шев от­но­во ще съ­бе­ре най-до­б­ри­те в бор­ба­та от ця­ла­та стра­на и чу­ж­би­на. По­же­ла­вам на съ­с­те­за­те­ли­те най-ве­че здра­ве, да са ща­с­т­ли­ви, да са ра­до­с­т­ни, ви­на­ги ус­ми­х­на­ти, ес­те­с­т­ве­но ща­с­ти­е­то вър­ви и с лю­бо­в­та, за­що­то са мла­ди хо­ра. Да са жи­ви и здра­ви те­х­ни­те се­мей­с­т­ва и бли­з­ки. По­же­ла­вам на съ­с­те­за­те­ли­те на СКБ „Олим­пи­ец -Ата­нас Ком­шев“  ус­пе­шен се­зон, кой­то при нас за­по­ч­ва в първите дни на яну­а­ри 2022г.