Мария и Стоян Добреви отпразнуваха своята Златна сватба
„Къща без дим не може, но с любов, търпение и прошка всичко се преодолява“
Съвместен живот, преминал като миг. 50 пълноценни години отлетели неусетно, но оставили дълбока диря – истинска любов, две прекрасни дъщери, довели в семейството двама зетя и трима внуци. „Това е богатството и смисълът на нашия живот“, категорични са Мария и Стоян Добреви. През декември те отпразнуваха своята златна сватба. И двамата не могат да си обяснят как е отлетял така неусетно този половин век.
А началото е през далечната 1971 година. И всичко започва от завод „Васил Михалев“, където и двамата постъпват на работа, тя като завършва през 1966 година, а той след казармата през 1970 година. Мария Добрева работи в завода 10 години, завършва за учител по облекло в София. „Заводът ни събра. Той постъпи на работа след казармата. Негови близки, от неговото село, ми викат: „Хайде да те запознаем с едно момче“ . Гледам го аз това момче и викам – О, той е лапе. А ние имаме три месеца разлика. Той е по-големият“, си спомня г-жа Добрева с усмивка.
На 23 години са, когато се запознават. Не им трябва много време, за да разберат, че са един за друг. Сгодяват се и на 4 декември 1971 година се женят. И сватбата е в завода, в стола на предприятието. Като днес помнят падналия пухкав сняг и притесненията как ще вземат кръстника от село Железник, ще отидат за булката. На следващата година се ражда и голямата им дъщеря. Стоян Добрев работи като ел. техник във „Васил Михалев“, след това започва работа в поделението в Крумово градище, където се пенсионира на 49г.
През 1976 година Мария Добрева започва работа като учител в училището по облекло „Анушка Драгиева“ в Карнобат , където е в продължение на 25 години. Пенсионира се на 55 години, 2 години по-рано. По това време в село Люляково открили шивашка паралелка, трябвал учител за там и тя отива. Там работи 7 години. Дали е съдба или случайност, но в края на трудовия си стаж и двамата отново се връщат в завода. Тя работи в „Карина“ седем години в моделиерната, а Стоян Добрев е в охраната.
Как минаха 50 години? „Като един миг, не сме си представяли, че 50 години ще бъдем заедно и ще бъдем живи и здрави“. Категорични са, че е имало много трудни моменти, но са ги преодолявали. „Проблеми е имало, не може да е нямало, ама преодолявахме ги, благодарение на родителите ни, много ни помагаха. Всичко вървеше по вода. Такива големи трудности сме нямали. Битови само, местихме се от единия блок в другия. През 1986 година, без много да му мислим, вила се наехме да строим в село Железник. Почнахме от нулата на пролет и до есента я построихме. Десет години по-късно решихме да сменим апартамента си с друг, в съседния вход и така отново бяхме новодомци“. Незабравими остават спомените от времето, когато са във военния блок на ул.“Кирил и Методий“. Всички живеят задружно, като едно семейство. „Вратите бяха отключени, децата бягаха от апартамент на апартамент, всички си ходихме на гости, събирахме се заедно на празниците, това бяха едни незабравими и много щастливи години. С верни приятели и много емоции. Едно време хората бяха усмихнати, сега всеки се е скрил в черупката. Задружно живееха хората“.
В онези години, през 1985 година, заедно с децата, тръгват на екскурзия в Германия. Две години преди това, с група от СБА, са били там и решават да заведат и децата. И така, потеглят с Ладата към Германия, сами, само четиримата. „Имахме само 2000 лв., малката изчакахме да стане на 10 години, за да има право на паспорт и валута. Извадихме документите, сменихме валута и тръгнахме. Бяхме 10 дни в Германия, много лесно се оправихме. Бухенвалд, Лайпциг, Дрезден, с Ладата. Тръгнахме сутринта рано, отидохме във Видин, където гостувахме вечерта на приятели, станахме рано, на ферибота и вечерта бяхме в Унгария. Спяхме на палатка, а децата в колата, където замръкнем, разпъваме палатката, никой не ни безпокоеше. Отидохме в Германия, пръснахме парите и се прибрахме. Много весело и хубаво беше. Не ни е било страх, защото годините бяха спокойни“. Казват, че последните години животът е труден и на младите хора, решили да създадат семейства не им е лесно. И на пенсионерите не е розово положението, категорични са Добреви. „Навремето не беше така. Сега всичко е скъпо, няма нищо общо с ония живот. А тогава отделяхме от заплатите си, хем не бяха големи – 120 лв. беше най-високата и можехме всичко да си купим. Сега парите за нищо не стигат, особено, ако се купуват лекарства“.
И сега, подобно на едно време, в живота им има място за приятели. Когато са в Карнобат, непрекъснато са заедно с комшиите – Стефка и Емил, а на село са неразделни с комшийката си Тонка. „На село сме всяко лято, откакто се пенсионирахме. Зимата се прибираме за три месеца и от пролетта сме там. На село е хубаво – чист въздух, тишина… Направихме църквата. Оправихме и чешмата до нас, комшийката Тонка много настояваше“, обяснява Стоян Добрев. От кметството купуват маркуч, а всички заедно чистят терена и подготвят канала за полагането му. „И пуснахме водата и сега си тече, но искаме и да поизмажем чешмата, плочки да сложим…“, чертае плановете за пролетта Стоян Добрев.
След 50 години съвместен живот се разбират само с един поглед. Хубаво им е заедно, дори и когато мълчат. „Аз си чета вестника, тя си решава кръстословици, шие гоблени. Всеки си е намерил занимание. Лятото нямаме време, копаем, сеем“, обясняват и двамата в един глас.
Сем. Добреви споделят, че поглеждат в миналото, не за да правят равносметка на живота си, а за да си спомнят ценните моменти. „Не сме се връщали назад, доволни сме от това, което сме направили. Слава Богу, нямали сме непреодолими трудности. Каквото сме казали – направили сме го“.
Щастливи са, че дъщерите си имат професии, семейства, а внуците са най-голямата им гордост и богатство. Незабравима за сем. Добреви остава екскурзията в Истанбул, която им подаряват, по повод 70 – годишните им юбилеи, децата.
Празнуват със семейството и с приятели както първите 10 години брачен живот, така и 20 години, 30, 40 и сега Златната сватба. Днес дъщерите вече са големи, имат си свои деца, но продължават да търсят съвети и упора от своите родители, които не престават да им напомнят, че разбирателството и прошката са разковничето на щастливия брак.
А дали е жива любовта след 50 години? На този въпрос сем. Добреви отговарят, без да се замислят: Щом сме заедно, значи я има. Ще кажеш, че вчера беше и сме пак на 20 години. Сега, особено през последните години, като ни налегнаха болестите, се опознахме още повече и си даваме сметка, че един без друг не става. Тъй и тъй сме си свикнали на характерите. Нито той без мен, нито аз без него. Молим се, болни – здрави, да сме заедно. Не си представяме живота един без друг“.
Честити да сте, скъпо семейство Добреви. Бъдете все така позитивни, смели и обичащи се!!!
