Огнестрелните оръжия през Възраждането

Оръжейничеството по българските земи има многовековни традиции. Сведенията за многохилядната българска кавалерия и за внушителните приготовления на цар Симеон за похода срещу Константинопол и за разгрома на най-силната за времето си армия – византийската показва значително развитото оръжейничество в пределите на Първата и Втората българска държава. Масовото производство на оръжие довежда до стандартизация на производството. Затова пък българските майстори занаятчии се занимавали с персонална изработка на оръжие, съобразявайки се с естетическия вкус и възможностите на купувача. При украсата се използват редица златарски техники – изковаване, отливане, инкрустация, апликация, филигран, монтиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни, позлатяване. Оръжейничеството е необикновен занаят, мъжки занаят, занаят за гордост и достойнство. С появата на огнестрелните оръжия традициите продължават.

Историческият период от XVI до XIX век, през който се създават и непрекъснато усъвършенстват оръжията с фитилните, ротационните, кремъчните и капсулни механизми, на първите десетилетия на патронните системи, съвпада с дългия период, през който България е под османско владичество.

В началото плахо, а в периода на Възраждането  по-настойчиво българите се стремят към оръжейно производство. Някои исторически извори сочат, че въпреки ограниченията на османските власти в българските земи постепенно се оформят определени центрове, в които се развива оръжейният занаят.

За развитието на оръжейното производство по българските земи откриваме данни в редица документи, между които бележките на англичанина Робърт Уолш, посетил Балканите през 20-те години на 19 век, които сочат Сливен като известен център на оръжейно производство, а продукцията му ценена в цялата Османска империя.

Сериозен конкурент на Сливен е Габрово, където се произвеждат и пистолети. Оръжейни работилници има още в София, Шумен, Никопол, Силистра, Казанлък, Самоков, Пловдив, Панагюрище, Видин, Враца и други. За производството на цеви е предпочитано самоковското желязо по пътя на допълнителната обработка от него се получава здрава и еластична стомана, способна да издържи на високо налягане.

Според изискванията на епохата огнестрелното оръжие се украсява в пряка зависимост от социалния статус на неговия притежател.  Металните части – цевта, запалителният механизъм и левият му „капак” – носят инлеи (побивки от други метали – мед, месинг, сребро и злато), обикновено стилизирани растителни елементи, тъй като Коранът забранява изображенията на хора и животни. При пистолетите капаците, заобленият метален завършек на дръжката са украсени с богата плетеница на релефни форми. Дървените части на оръжията имат многобройни сребърни орнаменти, инкрустации от рог, седефени плочки, месингови и сребърни пирончета и т.н.Особено характерни са вградените розетки – метални кръгчета, разделени на сектори от рог и метал.

След първата половина на XIX век оръжейните работилници у нас променят характера на производството си. Оръжието, както това става навсякъде в Европа се преработва в капсулно .Това е и периодът на най-активна подготовка за освобождението на страната.  Кремъчните ловни гладкоцевни оръжия са основното въоръжение през Априлското въстание.

Старинното оръжие доказва, че земята ни е била важен кръстопът на народите за културен и технически обмен, за оживена търговия. В него са се съхранявали заложбите на знайни и безименни творци.

Непреходна е стойността на художествените образци на народното творчество, дълбоки са корените на съхранената самобитност на старинното оръжие.  Широко възпято и в народните песни то разказва за героичното минало на българския народ. 

ПО ТЕМАТА РАБОТИ: ЖУЛИЕТА КОСТАДИНОВА – уредник отдел „История”

Изложбата „Възрожденско оръжие“ е подредена в залата на Археологическия музей. Тя е във връзка със 146-годишнина от Освобождението на Карнобат – 24 януари. По този повод, Исторически музей „Атанас Караиванов“ представя презентация „Героичните дни на Карнобат“ в дните от 22 до 24 януари, в рамките на работното време на музея. Изложбата дава възможност на карнобатската общественост да се запознае с част от богатия възрожденски фонд на музея. Измежду образците, включени в настоящата експозиция, има и много редки, които по мнение на специалисти липсват дори в богатите колекции на съседните регионални музеи,