Писателката Пепа Павлова представи своята „Офлайн поредица за деца” в Карнобат

При изключителен интерес премина срещата с пловдивската писателка Пепа Павлова, която гостува в Карнобат на 15 март. Тя представи три книжки от своята „Офлайн поредица за деца” на ученици 2-3 клас от СУ „Христо Ботев”, СУ „Св.св.Кирил и Методий” и ОУ „Христо Смирненски”. Писателката заинтригува децата с разкази от приказното си детство. С въодушевление им сподели колко е хубаво да израснеш на село, близо до природата. Разговаряха за опасността от изчезване на медоносните пчели, за екологичните проблеми и пристрастяването към технологиите.

В „Чудните истории на Ани, Пенелопе и Макс” тя пише за изчезването на пчелите. Втората книга „Коледа”, представя българския обичай. Написана е по идея на деца от България, които учат от Европейското училище в Белгия. В „Пчелите майки и телефоните” се разказва за пристрастяването към технологиите през призмата на пчелите. Децата се вдъхновиха от посланията на книжките и зададоха въпроси на писателката. Питаха я дали обича пчелите, за четенето, спорта, все теми, които я накараха да се усмихне. Заредена с позитивизъм, Пепа Павлова е категорична, че ще посети децата в Карнобат отново. Разказа,  че и друг път в била в града, като модератор на творчески срещи с Нидал Алгафари.

– Г-жа Павлова, от къде е тази страст към писането?

– Цялото ми семейство изпитва страст към литературата. Имаме някаква родствена връзка с Чудомир. Майка ми много обича да чете и пише, баща ми харесва поезията. Сестра ми Мария Павлова издаде книгата „Мистерията B files”, в която описва какво ще се случи, ако изчезнат пчелите. Явно от там идва любовта ми към писането.

– Как решихте да създадете „Офлайн поредица за деца”?

– Основната причина, поради която реших да издам поредицата, е да пресъздам моето детство. Аз съм влюбена в къщата ни в новозагорското село Пет могили, където израснах. Имах едно прекрасно детство, с животни, цветя, игри на двора. Това ме вдъхнови да разкажа на децата за моята приказка на село, как играехме по цели дни в двора, без телефони. Във втората поредица „Ваканциите”, която мисля да издам, смятам да пресъздам приказката от село още по-детайлно.

– Занимавате се с каузи, свързани с екологичните проблеми. Още от дете ли е тази ваша любов към природата?

– Още от дете наистина обичам природата. Може би тази любов идва от прекараното време на село. Майка ми работеше там като лекар, а баща ми в селското стопанство. Живеехме в една страхотна къща, с един много голям двор, разцъфнали дървета. По онова време имаше и ветеринарна служба и ветеринарният лекар ходеше на работа с едно конче. Израснах в един такъв изключително красив пейзаж, който си остава за цял живот. След това отидох да живея и уча в Пловдив, там  създадох семейство. Преживяванията ми от детството и до днес ми дават сили в трудни моменти. Убедена съм, че за малките деца това е най-хубавата среда за израстване. Първите ми каузи са свързани с пчелите. След това развих целия този интересен казус и се насочих към екологичните проблеми като цяло – замърсяване на въздуха, на почвата и водата. Впоследствие интересът ми премина в общо човешки проблеми  – пристрастяване към телефоните и компютрите. Така се зароди и идеята за  офлайн поредицата.

– Създали сте красив пейзаж в с. Гълъбово с вашите три смарт кошера…

 – Създала съм пейзажа от детството си в с.Гълъбово. Закупихме си къща там, преди 25 години. И така, малко по малко си направих една много красива градина. Тогава  реших да си поставя три смарт кошера. Те са по идея на пловдивския изобретател Борис Иванов. Информационните кошери показват състоянието на целия пчелин. Снабдени са с електронна система, електронен кантар, който измерва теглото на кошера. Разполагат с детектори за брой излетели и завърнали се пчели, детектор за пестициди. Това се проследява чрез приложение на телефона.

– Какво ни очаква, ако не променим отношението си към природата?

– Като погледнем назад в човешката история, винаги има някакви катаклизми. Те се случват, когато хората се самозабравят. В момента смъртността на медосносната пчела в България е 70%. Какво ще стане, ако пчелите изчезнат? Ще останем без храна, това ще се отрази на цели области, чисто икономически. Много учени предупреждават, че пчелите са много застрашени и трябва да се направи нещо. Но, докато не започне катаклизъм, хората не реагират.

– Как можем да опазим пчелите?

– Можем да ги опазим, ако все повече хора решат да отглеждат пчелите си не само заради мед, а заради самите тях. Трябва да се засяват все повече дървета, защото пчелите обичат зеленината. Опасност за тях е пръскането с пестициди. Зле им влияят мобилните оператори, които ги дезориентират и те не могат да се върнат обратно в кошерите. Надеждата ми е в младите хора, надявам се в тях да има повече реализъм. Да са възпитани в любов към природата, не само като мода, а в същността си всеки да е разбрал, колко е важно да я опазим.

– Какво бихте казали на по-младото поколение?

– Да живеят живота си малко по-спокойно, а не толкова забързано. Да не са вгледани в телефоните, а в красивата природа, в цветята, в изгрева. Да бъдат малко по-търпеливи и да бързат с малки крачки. Да са щастливи от това, което имат и да понижат претенциите си към живота.