Родолюбиви сигменци по паметните Софрониеви места

Вече два века в село Сигмен се разказва как опитът да бъде обесен Софроний Врачански между селата Костен и Сигмен е предотвратен от Милош от Сигмен. Знаейки, че това е засвидетелствано в житието му, по повод Деня на Независимостта на България, читалище „Светлина-1922 г.“ организира автопоход по изминатия от него път до църквата“Св.Арх. Михаил“ в с. Костен, в която той служи – единствената в Карнобатска енория. Паметният ден е 29 юни 1792 г.
На 21 септември група почитатели на Светеца се събрахме в центъра на Сигмен. Изяснихме си защо тръгваме от тук и потеглихме.

По план трябваше да спрем на върбалака, където е станала случката, но поради това, че предходния ден валя обилен дъжд, черният път беше невъзможен и минахме през Лозарево. В Храма любезно ни посрещна ключарката Йорданка Кънева, представител на кметството и други християни. Поддържан на доброволни начала, храмът беше изряден. Обстановката вълнуваше. Тръпни от досега със Святото място запалихме свещици, казахме „Отче наш“ и с интерес се изслуша подробната беседа на секретаря на читалището. Всички съпреживяваха съдбата на първия под османско владичество български архиерей, книжовник, международно признат политик и дипломат на българския народ. Въпросите и коментарите бяха безкрайни. Интелигентната група обсъди не само конкретната случка, а и целия страдалчески живот и приноса на скромния на вид, но велик на дело, поп Стойко за християнската и българска кауза.

Присъстващите костенци със загриженост споделиха, че с доброволни пожертвования трудно успяват да поддържат този паметник на националната памет и култура. Впечатлени от показания им „Неделник“ с проповеди и поучения на Софроний еп. Врачански, практикувани от нашите деди, те заявиха, че ще търсят начин да се снабдят с него за църквата и лично. Някой от групата подхвърли „Това е Карнобатското Камино, няма защо да ходим в Испания. Намерете нещо да се популяризира това начинание“-настояваха те. Затова написахме, макар и кратко, това.

Пътят на Светителят свети и днес – вдъхновява и напътства. Поклон!
Дълбок поклон, Отче наш!
Радка Калева – Инджиева