Пътеводител

С колело, преди 40 години, карнобатлия обикаля 100-те национални туристически обекта

Преди 40 години карнобатлията Кунчо Стоянов с колело обикаля Стоте национални туристически обекта. Той е първият в България, предприел и завършил успешно това начинание. Прави го за 42 дена. Поставеният от него рекорд и до днес не е подобрен. Посещението и запознаването с обектите е удостоверил с поставянето на специален печат на съответния обект, на определеното за това място в туристическата си книжка, издадена от Българския туристически съюз. Събрал е всичките 100 печата, които освен в туристическата книжка са поставени и на носената от него по време на обиколката туристическа карта на България, което я превръща в уникална по рода си.

За  интересната спортна инициатива първо разказва вестник  „Карнобатска правда“.

„Под шефството на туристическото дружество „Орловец“ и със съдействието на Българската федерация по колоездене, на голям туристически колопоход потегли комсомолецът Кунчо Господинов от гр. Карнобат. Тази спортна инициатива Господинов посвещава на 1300 – годишнината  на българската държава и  90-годишнината на БКП. Той си е поставил задача, със спортно колело и туристическо ходене да посети 100 – те национални туристически обекта в нашата страна.

За около 40 дни Господинов ще измине 5000 км на педали и над 150 км  туристическо ходене. По своя маршрут ще изкачи 8 планински върха, между които Мусала, Вихрен, Ботев връх и др. Средно дневно той ще изминава по 170-180 км.

Спортната инициатива с такъв маршрут се изпълнява  за първи път в нашата страна. Кунчо Господинов  е на 24 години, завършил е техникума по механизация на селското стопанство в Карнобат, а сега работи в МЗ „Карнобатска комуна“.

Равносметката след приключване на колопохода показва – младият ентусиаст Кунчо Стоя-нов за 42 дни е изминал с велосипеда си 5200 километра, а пеша 210 километра. Посетил е Стоте национални обекта и е изкачил седемте най-високи планински върхове в страната. След завръщането си Кунчо  не говори много за трудностите, които е трябвало да преодолява. „Радостите, казва – ще скътам в сърцето си. Срещнах се с толкова много хора и съм горд, че живея в прекрасна страна и се наричам българин. „Иска ми се да имам много последователи, което за мен означава, повече истински и обичащи родината си българи“.

И до днес споменът за това изключително приключение е жив в сърцето на Кунчо Стоянов. Възкръсва всеки път, когато гледа най-престижните колоездачни състезания -Тур дьо Франс, Джирото (Обиколката на Италия), Вуелтата (Обиколката на Испания). Сравнява етапите, екипировката, колелата, подготовката…

Решихме да разкажем за него, за да знаят повече хора, че именно на карнобатлия му хрумва, преди толкова много години, идеята за колопоход до най – забележителните места в ст-раната. 100-те национални туристически обекта, включващи природни феномени, исторически местности, архитектурни резервати, храмове и манастири, най-високите планински върхове, дават  цялостна картина на богатото културно-историческо и природно наследство по българските земи от дълбока древност до наши дни, са мечта за мнозина. Малцина обаче са тези, които успяват да се докоснат до всеки един от тях и да поставят в туристическата книжка заветния печат. На едни това отнема години, на други цял един живот, а за трети са само блян. А Кунчо Стоянов се докосва до всеки един от тях, в рамките на 42 дена. 

Днес, 40 години по – късно, споменът за колопохода оживява благодарение на десетките черно – бели снимки, запечатали моменти, забележителности, събития и много красиви кътчета от нашата родина. Три грижливо съхранявани  кутии със снимки пазят жив всеки миг от обиколката. Фотографиите са правени от Кунчо – хем за спомен, хем да докаже, че е бил на всичките тези 100 места. Сам е проявявал трите филма и е изрязвал снимките във фотолабораторията в завод „Петър Пенчев“.

Кадрите ни отнасят в 1981 година. От тях ни гледа младежкото лице на един ентусиаст, който с нищожна екипировка, с няколко резервни гуми, инструменти, фотоапарат Nikon и с журнал под ръка се впуска в приключението на своя живот. Води го любовта му към колоезденето и нереализираната мечта да се занимава професионално с този спорт.

„Голямата ми обич – колоезденето“

„От малък ми е на сърце колелото. Отрано стъпих на педалите. Бил съм двегодишен. Родителите ми купили най-напред една жабка, малко колело. Показал съм завиден баланс. Тръгнал съм, без да се клатушкам. Разбира се, това не помня, но любовта ми за колоезденето е спечелена. За съжаление не ме е видял специалист на времето, който да си каже мнението“, с тези думи започва разказът на Кунчо. 

Споделя, че когато има състезания, винаги ги е печелил. До осми клас с колелото е ходил в Котел, в Бургас. „Отдаваше ми се. Особено височините. Бяха ми най-приятни.  Още като ученик в ТМСС  започнах през ваканциите с кратки походи  от 1000 до 1500 км. В  трети курс, нашите заминават за Велинград, аз на втория ден с колелото съм  там. В продължение на една седмица,  аз съм  изкачвал най-високото място в района Белмекен-Сестримо. Всеки ден, на обяд, аз съм горе с колелото. И хората там винаги са ме посрещали, като ме видят. Все ми пляскаха. Искаха да остана да нощувам, да съм им гост“. 

Голямата му мечта е да се занимава професионално с колоездене. „Исках да се състезавам, но за жалост никой не забеляза у мен талант на състезател. Така се роди амбицията. Желаех да докажа на себе си и на онези, които трябваше да ме забележат, че има нещо у мен, нещо, което ме кара постоянно, дори и в мислите си да бъда на педалите“. Насърчава го и карнобатлията  Миндо Неделчев, който в онези години е участвал в обиколки на България, на Витоша. Така, след завършване на Техникума, най-после започва да тренира в „Черноморец“. Карал е заедно с Христо Зайков, който в  момента е главен мениджър на отбор в  чужбина.

„Началото бе обещаващо, но едно невнимание от моя страна и получих нараняване на лявата ръка, скъсано сухожилие. 25-те дни в болницата отново превърнаха действителността в мечта“.

И както преди 40 години, по време на интервю за колегата Костадин Няголов от „Карнобатска правда“ и сега, докато разказва, събеседникът ми замълчава, усмихва се и махва с ръка, за да отпъди мисълта за това, което е можело да бъде.  И продължава да разказва, с поглед вперен в миналото.

„После дойде казармата. Двете години отминаха бързо, но без велосипед. Не можех да се върна в отбора. В казармата имах един новобранец от Петрич  и му  казвах:  Илийка, като се уволниш, ще ти дойда  на гости с колелото. „Айде бе, с колелото?“, възкликна той. На  него не му се вярваше. Тръгвам на 29 октомври 1980 година. В Гоце Делчев лягам и ставам със сняг. Но въпреки времето – стигнах и му гостувах“.

В плен на идеята на колопохода

През 1980 година постъпва на работа в завод „Петър Пенчев“. „Идеята, която ме бе обвзела още в казармата, да направя обиколка на България с посещение на 100-те национални обекта и изкачването на седемте най-високи върха, не ме бе напуснала“.

Упорито се занимава с колоездене. Тренира всеки ден, задължително по един час. Като е топло времето е на колелото, а зимата на он треньор, направен от неговия баща.  Размерите ги взема от Бургас, от он треньора, който имат. „Задната гума остава между двете ролки и предава движението на предната, за да можеш да държиш равновесие“, обяснява Кунчо принципа на действие.  И добавя, че тренира, докато слуша джаз музика. „Имах си магнетофон, с едновремешните ленти. На Сузи Куатро беше музиката. Ролката с нейните песни продължаваше точно един час, колкото е тренировката ми“.

 За един ден с колело до София

През лятото на 1980 година Кунчо Господинов осъществява решението си да стигне за един ден до София. Това го окуражава. 

И така. Маршрутът за колопохода е разработен и той постоянно се връща към него. „Отворих картата, направих си тези петолъчки и ги залепих. Започнах да ги свързвам, да мисля как е най-удачно и пестеливо да събера печати“. Доуточнява го, променя някои неща.

Иизчислява дължината на отделните етапи. Притяга велосипеда, подготвя и себе си. „Подготвях се още от 80-та година, както се казва физически и психически“.  Говори с ръководството, за да се планира отпуската му. „Направих графика. Както се вижда от  снимките нямах никакъв екип, нямах нищо“. Вади си открит лист за посещение на паметника в с. Слащовци, Пернишко, защото маршрутът е пограничен, а обектът е включен в книжката. Издават му документ и от туристическото дружество с целта на обиколката и с молба за съдействие от страна на другите туристически дружества.

Преди тази обиколка прави за един ден  маршрута Шумен – Омуртаг -Тича – Котел – Карандила – Сливен – Карнобат.

9 май 1981г.-началото

„9 май събота, още в 7 часа сутринта съм тръгнал. Започнах с дъжд и викам: Ще ми върви по вода“. Приключението му започва, месеци преди на 9 септември да навърши 24 години. „За 42 дни изминах 5200 километра с велосипед и 210 км пеша. Отделните преходи бяха с дължина от 180 – 190 км дневно. Най-дългият бе 260 км. Три от върховете, които изкачих, бяха още в сняг. Карах спортно колело Фаворит, чешко“.

 „Като тръгнах, на Лозенец изчаках близо един час, заради дъжда и си казах, още в началото закъснявам по графика. 9 май не беше много топъл ден. Тръгнах от майки ни, минах през площада, няма да го забравя, надолу. Тогава нямаше светофари, наляво и тръгнах“. Спомня си, че предния ден, на 8 май, пред бюст – паметника на Петър Пенчев, организират тържество, за да го изпратят. Присъстват негови колеги.

Първият етап е Карнобат – Ямбол – Нова Загора и Стара Загора. Първата нощувка е на 9 май в Стара Загора. По време на колопохода нощува в  Димитровград, Ардино, Чепеларе, Перущица, Батак, Велинград, Разлог, Боровец, хижа Пионерска, Кюстендил,  Брезник, София, Своге, Берковица, Винище, Видин, Книжа, Троян, Тетевен, Копривщица, Клисура, Калофер, Казанлък, Узана, Полски Тръмбеш, Разград, Русе. През цялото време гледа да се движи по предварително начертания график. От няколко места изпраща телеграми на близките си, за да знаят, че е добре. С тефтера под мишница посещава десетки културни, исторически, географски, археологически, архитектурни паметници със световно, национално и регионално значение. Води си подробни записки – за маршрута, за направените разходи.

  По пътя три пъти пука гума

 „На Троян съм правил гума, на Полски Тръмбеш и на Берковица. Имах нови гуми. Между Пещера и Батак ги губя, беше паве и са паднали. Пак обратно надолу, но не ги намерих“. На Баба Тонка в Русе губи почти един ден, защото музеят не е отворен. На хижа Студенец къса чашка на средното движение. Вечерта пътува за София, от Колодрума му дават една чашка. После, криво – ляво се спуска до Пловдив, където я натягат. „Механикът от Пловдив, като му  обясних, накъде съм  тръгнал ми вика – защо не дойдеш в Пловдив, ще те направим колоездач“. Има и  едно падане в Ардино, но продължава, въпреки охлузванията.

Още помни физиономията на хижаря на хижа Мусала. “ Учудих го този хижар. Аз тръгнах нагоре с маратонките, а той ми вика: „Абе, момче, къде така си тръгнал с тези маратонки. Ти ще замръзнеш“. А аз съм сложил по един найлон на краката, за да не се мокрят. Услужи ми с едни обувки. Като се върнах ми вика – това не може да бъде. А аз му давам печата да види. Мястото съм го минал на бегом, защото много рязко се сменя времето“.

В Троян пристига тъкмо по изборно време. Там пуска своя глас на 9 юни. По време на колопохода присъства на тържества пред паметника на Чавдарци. Има възможността на живо да види Тодор Живков. Датата е 31 май, местността Жерково, където има издигнат паметник  в чест на загиналите партизани и ятаци от бригада „Чавдар“ в подножието на хайдушкия Мургаш, център на дейността на бригадата, и наблизо до мястото, където на 24 април 1944 г., под ръководството на Тодор Живков (Янко) отрядът прераства в бригада. С фотоапарата снима първия човек в държавата и придружаващите го лица.

Няма да забрави и семейството в Челопеч, при които си оставя колелото. „А знаеш ли  с каква баница ме почерпи домакинята. Направих им снимка и им я изпратих“.  Спомня си, че тогава не са позволявали да се качиш с велосипед на връх Околчица. Оставаш в Челопеч и тръгваш.

Предпоследния етап кара и през нощта колелото. По пътя си среща много хора. За едни е вдъхновение, за други повод за гордост и възхищение.

На 20 юни потегля към Карнобат. На връщане полицаите го спират на Петолъчката. „Викам им – обадете се на вашите колеги, чакат ме на площада. Показвам им картата и те викат – айде, тръгвай“.

След Лозенец са първите посрещачи – колеги от завод „Петър Пенчев“, които го приветстват с цветя и бурни аплодисменти. На центъра в Карнобат  го очакват още посрещачи.

Награждават го със Златна значка

От Български туристически съюз го награждават с Грамота и най-високото отличие – Златна значка. Част от наградата е и екскурзия до Съветския съюз.

За своеобразната обиколка на България тогава излизат публикации в местния печат, във в.“Труд“ е в.“Ехо“.  Карнобатлията, който посети всички национални обекта в страната с колело и покори всички планински първенци, е определен за млад пътешественик, осъществил ярка туристическа проява.

Направеното от Кунчо Стоянов предизвиква голям интерес сред туристическата общност. Той получава над 200 писма. В тях го поздравяват за обиколката и отправят предложения за съвместни походи. „С една група от Казанлък, които ме поканиха 1983 година, аз  проведох още един колопоход за 100 години от рождението на Георги Димитров до Ковачевци“. Не успява обаче да осъществи запланувания  колопоход до Лайпциг, по повод същата годишнина.

Кунчо Стоянов е категоричен, че нито за миг не му е минавала мисълта да прекрати колопохода за 100-те нацио-нални обекта. За него попълнената за 42 дена туристическа книжка е едно  удовлетворение, дало му възможност да се състезава с времето, със себе си и да бъде по -близо до мечтата си.Радва се, че е предал любовта си към колоезденето на своята внучка, която, като дядо си, обича да кара колело във всеки свободен момент и избира свободата на две колела.

Виж още

Още новини

Вашият коментар