Пътеводител

Симона Димитрова и изкуството да създаваш ежедневни мисли

Всеки ден се докосваме до хиляди послания в социалните мрежи. Рядко се замисляме кои са техните автори. Малцина знаят, че в Карнобат има едно младо и амбициозно момиче, което притежава необикновената дарба да казва много неща в едно изречение. Нейното име е Симона Димитрова. Не обича да парадира с умението си да създава текстове, но и не одобрява нейни писания да бъдат използвани от други хора с цел популярност. Симона споделя, че пише, откакто се помни и причината за това е нейната прабаба.

Ах, колко е хубаво да получиш вдъхновение от приказките и младежките истории, които ти разказва прабаба! Впечатлението от разноцветните светове, които й е описвала е било толкова силно, че Симона сама е започнала да създава свои светове.

Докоснете се до един бъдещ филолог и неговите мисли и емоции, свързани със създаването на разнообразни текстове.

– Кога за първи път написа нещо и какво представляваше?

– На този въпрос не мога да отговоря с точност. Писала съм много стихчета за конкурси. Спомням си и как в 3 клас в учебната тетрадка по литература имаше място за разкази. Всеки вторник трябваше да пишем разкази по дадена тема и всеки четвъртък ни ги връщаха оценени. А най – добрите имаха привилегията да прочетат текста си пред целия клас. И аз всеки път тръпнех в очакване да разбера дали моят разказ ще е толкова добър, за да го прочета.

– И все пак твоите разкази бяха ли сред най-добрите?

– Не искам да се хваля, но почти всеки четвъртък ми се налагаше да чета. Даже помня как веднъж толкова много си бях харесала разказа, че нямах търпение да го прочета, но имах толкова правописни грешки, че не влязох в листа на най-добрите. Оттогава всеки следващ път гледах всичко да бъде изрядно.

– Какво предпочиташ да пишеш?

– Писала съм всякакви неща – от проза до криминални разкази. И любими са ми всъщност разказите. Обещала съм пред себе си някой ден да завърша книга – психологически трилър. Ще има много сложен и объркан край. Нямам търпение. Когато пиша разкази, бивам оценявана. За пръв път мой разказ беше харесан в едно състезание по творческо писане в 9 клас. Тогавашната ми учителка по български език и литература повярва в мен и ме окуражи.

Винаги ще съм Ви благодарна, г-жо Славова!

– Защо реши да създадеш страница със собствени мисли в една от най-нашумелите социални мрежи?

– Страничката беше с цел да имам поле за изява. Преди да я създам качвах неща съвсем анонимно в тъмблър – приложение, което вече не се използва толкова. Постоянно обаче виждах мои писания по разни странички в инстаграм, като така хората черпеха популярност чрез мен.

Един ден реших да създам собствена страничка. В нея качвах, докато ходя на медицински изследвания, докато пазарувам. Толкова бях развълнувана, че мислих всичко в движение.

Откъде черпиш вдъхновение?

– Вдъхновението идва от ежедневието. Ако пиша нещо, то е рефлексия на вътрешния ми свят и най-вече на нещата, които ме тормозят. Всички мисли, които съм писала и качвала в интернет, са дошли в момент на неувереност или себеосъзнаване. Въобще – силни емоции.

– Страницата ти има близо 7000 последователи. Какво мислиш, че е привлякло вниманието им?

– Самата цел на страницата беше да качвам мислите си и да ги споделям с хора, които могат да ги разберат и да не се чувстват сами. Не съм я правила с цел популярност, защото единствено близките ми знаеха, че е моя.

А и никога не съм очаквала да стигне до 7000 последователи. Много от тях са ми споделяли, че написаното от мен – макар и да не е нещо особено, ги е карало да се чувстват разбрани. Дори от някой непознат.

– В днешно време една такава страница може да осигури приходи на нейния създател. Ще се възползваш ли от тази възможност?

– Може да донесе приходи, като се правят реклами на други хора и страници, продукти дори. Всяка реклама става срещу заплащане. Питали са ме за реклама, но не съм правила – дори срещу пари.

  Не това е била целта на моята страничка. Аз вече всъщност не качвам често в нея, защото я почнах малко преди да навърша пълнолетие, когато имах много терзания и търсех начин да се опозная по-добре. Вече съм в съвсем друг период в живота си. Но пазя положителните емоции и разговорите, които ми е донесла.

– За себе си ли пишеш, или за читателската аудитория?

– За себе си най-вече! Но споделям с тях, както споменах, за да накарам някой непознат да се почувства разбран в нещата, които изживява.

– Коя мисъл, създадена от теб, ти е най-скъпа?

– Най-любима ми е следната: „Изгубена съм някъде между това, което беше и това, което ще бъде. Чувствам и много, и нищо. Объркана съм и съм осъзната. Период на преход е“.

Ясно е защо – бях пред кръстопът накъде да поема, нямах търпение за нещата, които ще ми се случат, но ме беше и страх.

– Какво ти се случи след като бе изправена пред този кръстопът?

– Ситуацията беше такава – доста време се подготвях, за да бъда приета в Софийски университет с една определена специалност, която няма да споменавам – не е важна за нататъшната история. Накрая изкарах почти пълни 6-ци на матурите, но все пак имаше 30 момичета от страната с по-високи оценки от мен и не бях приета. Но ме приеха Арабистика и въпросът беше дали да запиша нещо, за което никога не съм мислила. В крайна сметка го записах и ме доведе до много приятни запознанства и моменти.

Колкото и да ми хареса, не виждах перспектива за себе си в конкретната сфера и тази година презаписах с нещо 3-то. То обаче се оказа най-правилното от трите. Така че съм се притеснявала напразно.

– Коя е основната тематика, която засягаш в своите мисли?

– Основната тематика и в разказите ми, и в мислите е насочена към Аза – от нещата, които могат да го накарат да се раздвои до нещата, на които трябва да обръща внимание и цени.

– Кой автор на мисли ти е направил най-голямо впечатление?

– Най-силно впечатление със сигурност ми е направил Кормак Маккарти, който е писател най-вече на книги и много от мислите му са достигнали до безброй хора и са ги накарали да се замислят.

– Имаш ли негова любима мисъл?

– За мен безпрецедентен е цитатът му: „Човек никога не знае от какъв по-лош късмет го е спасил лошият му късмет“.

– Какви са бъдещите ти творчески планове?

– О, имам няколко! Като за начало съм записала да следвам специалността „Английска филология“. В процеса на обучение имам да чета толкова много чужда литература и да черпя толкова много от нея, че се вълнувам отсега. Също така нямам търпение да запиша курс за творческо писане. Искам да напиша поне една книга, чрез която да съм оставила отпечатък от себе си. Друг план – приятелят ми учи Анимационно кино и сме се разбрали, когато завършим – аз да пиша разкази, а той да рисува по тях.

стажант – репортер: Магдалена Динева

Виж още

Още новини

Вашият коментар