Пътеводител

Спомен за един добър човек – Април Драганов

„Тринадесети април е рождения ден на моя баща Април Драганов. Тази година се навършват 100 години от рождението му. Позволявам си да направя това достояние на всички, защото беше човек, когото мнозина в Карнобат познаваха, а сигурно има такива, които още го помнят“, споделя Тамара Ганева.

Родил се е преди 100 години. Както разказваше чичо ми идването на първото чедо на бял свят предизвикало оживен спор между родителите му и тъй като не могли да се разберат на дядо му ли да го кръстят или на най-големия от чичовците му, младият баща отсякъл : ще го кръстим на месеца, в който се ражда. Така в семейството, на 13 април се появил Април! Има и друга версия за случая. Няколко приятели, адвокати, решили да се разграничат от общоприетата традиция и вместо на дядовци и баби да кръщават децата си на рождените им дати. Така се появили в Карнобат : Август, Април, Юли и… Капка – за нея нямало женско име в рождения ѝ месец.

В личния си живот татко беше всеотдаен съпруг, син и баща. Отношенията на уважение, взаимопомощ, разбиране и споделяне на радостите и трудностите предизвикани от нелеките професии на моите родители будеха уважение и възхищение у хората, които ги познаваха. Татко не делеше домашната работа на женска и мъжка. Помагаше на майка във всичко, което можеше. С удоволствие се занимаваше с брат ми и с мен, четеше приказки, решаваше задачи, помагаше в рисунките, а едно от любимите му развлечения беше риболова с брат ми Драгомир. За нас, децата му, грижата за майка му, нежната обич към брат му, обичта и грижата към всеки един от семейството : деца, племенник, снаха, зет, внуци, са пример, който следваме. Гордееше се с четирите си внучета и с нетърпение ги очакваше в Карнобат. Особено беше и чувството му към дъщерите на племенника му Драгомир втори, както закачливо го наричаше, с които водеше редовна кореспонденция. Беше много акуратен човек, нещо, което и колегите му ценяха. Няма да забравя думите на адвоката Стефан Кенов, дългогодишен негов колега, след смъртта на татко : « Април беше много честен човек! ». Такъв го познаваха и помнеха всички, които бяха работили с него. Уважаваше всеки вид труд, обичаше и с отговорност практикуваше професията си. Приемаше и даваше съвет на всеки.

Спомням си, особено през топлите месеци, щом се върнеше от работа тръгваха хора в къщи. Едва сменил работния костюм с домашни дрехи, той ги канеше под смокинята и надълго и нашироко обясняваше законовите положения свързани с частния случай. Понякога хората се изчакваха в другия край на двора, придружени от баба ми. Дори по време на неделните семейни разходки по тогавашния обичай често го спираха хора и понякога с майка, на връщане, го намирахме да разговаря там, където го бяхме оставили. Беше също много прям, искрен и откровен човек, което понякога се приемаше не толкова добре от всички. Който обаче добре го познаваше и не беше злопаметен след време му прощаваше. Защото татко беше добър човек! Често майка му казваше, че това добро качество трябва да се съчетава с известна доза дипломатичност. Той обаче отхвърляше този съвет, считайки, че прилагайки го ще измени на честността си и няма да е достатъчно полезен на другите. Изпитваше уважение към всеки.

Уважаваше хората независимо от ранга им. Той можеше с часове да говори и с Хасан, циганина, и с високо културен човек, или да цитира откъси от книги на В. Юго на френски, да разказва пак на френски вицове или спомени от прокурорската си практика на приятели-французи, да рецитира наизуст откъси от Евгений Онегин в оригинал, …

С тази негова добрина го запомних, с усмивка си спомням сега различни епизоди и съм много благодарна за всичко, на което ме научи, както например “Прекален светец и Богу не е драг“, което стана за мен мерило в живота.

Беше наследил от баща си, адвоката Ганчо Драганов, чувството за хумор, веселия характер и една спонтанност въпреки известна стеснителност. Много хора го бяха запомнили с усмивката и бодростта, с които поздравяваше всички. Чух веднъж някой да казва за него : « В Карнобат няма човек, който да не е поздравен от Април ». По опашките за какво ли не в онези години, едни се забавляваха с вечното му свирукане, а други твърде се дразнеха и му правеха забележка. Аз се натъжавах за него, а той, пак с усмивка, отговаряше на протестиращите : « Който пее зло не мисли ». По този повод се сещам за една случка в Приморско, където бяхме едно лято, ние с майка на почивка (майка с две деца на море – каква ли е била почивката за нея), а татко командирован прокурор за един летен месец. Та отишъл татко да купува плодове и зеленчуци за семейството си. Не щеш ли магазинерката заявила, че на българите няма да дава продуктите в книжни кесии, които били кът. Те щели да са само за чужденците. Българите да си носят мрежички. Хората се поразбунтували, но един по един си тръгнали да търсят чанти и мрежи. Татко обаче останал на оредялата опашка. Когато дошъл неговия ред започнал с трудности да изброява : «  Едно кѝло томат, томат, даде круша, прасков, диня голям… ». Когато приключил със списъка подреден от майка, с плодовете в книжни кесии пред него, погледнал право в очите магазинерката и ѝ казал : « Ха сега, ми кажете колко струва всичко ! ».

Беше романтичен човек, с голяма любов към музиката, поезията, която беше голямата му тайна, четеше много, до последните си дни, имаше различни интереси и ценеше, но и търсеше опора в изкуството. Научи и нас с брат ми, и внуците си на това.

С риск да се повторя ще кажа, че днес си спомняме за един добронамерен, усмихнат, весел, честен човек, с широка душа, оставил светла следа.

Виж още

Още новини

Вашият коментар