Сред добри приятели подполковник Параско Парасков отпразнува своята 86 – годишнина

На 23 август рожден ден отпразнува подполковник Параско Парасков. Професор Марина Граматикова ни разказа за хубавия повод и ни покани да станем част от него. Атмосферата беше чудесна и сме благодарни за прекрасното изживяване. Срещнахме се с един образован човек, завършил висше образование в България и в тогавашния Съветски съюз. Години наред е сред десетте най-успешни криминалисти в страната. Разследвал е много тежки случаи. Разказва ни с любов и топлина за своята съпруга Иванка Параскова. Вече 62 години са женени и са преживели най-голямото щастие за всеки човек – да се радват на деца, внуци и правнуци. Господин Парасков говори с любов и умиление за своите наследници. Пожелава си да са здрави и щастливи.

Госпожа Параскова ни каза, че разбирателството и любовта стоят в основата на семейните отношения. Длъжността на партньора е последното нещо, което е от значение. Сблъсквала се е с много предизвикателства покрай професията му. Трябвало е да проявява голяма търпимост, защото работата му е изисквала да бъде непрекъснато на разположение. Но тя винаги го е разбирала, защото и такива хора трябва да има – разрешаващи криминални случаи и борещи се за справедливост.

– Как се чувствате, празнувайки рождения си ден в тази компания?

– В тази компания се чувствам много добре. Вече близо 2 години сме все заедно, все така живи и здрави.

– Разкажете ни за себе си.

– Роден съм в Сан Стефано през 1936 година. Гимназия завърших в Карнобат. След гимназията постъпих граничар. Учил съм в Химическия техникум в Димитровград. След завършването на техникума бях началник лаборатория в Консервната фабрика. Работих там 6 години и 6 месеца. После ме поканиха в милицията, понеже търсеха човек, завършил химическо образование. Там работих 24 години. През 1967 година ме изпратиха в тогавашния Съветски съюз, за да уча криминалистика и криминология. Завърших и се върнах обратно в карнобатската милиция. Присъствал съм на всякакви лоши произшествия – на убийства, на ранени хора, на изнасилвания. Имах звание подполковник. Ожених се за моята прекрасна съпруга Иванка Параскова. Тя също е от Сан Стефано. Дълги години беше учителка в СУ „Св. св. Кирил и Методий“. Вече 62 години сме ръка за ръка. Имаме две дъщери, двама внуци и двама правнуци.

– Каква е равносметката, която си правите за 86 години живот?

– Това са много години, през които е имало и хубави, и лоши мигове. За лошите не искам да си спомням и да говоря. Дай боже животът да се подобрява, за да може идните поколения да живеят спокойно и щастливо. Годинките си тежат. Но ние се опитваме да не личи, че ни тежат, за да не създаваме грижи на младите. Според мен това е една хубава възраст и се радвам, че достигнах до нея. Както се казва, младостта е за всеки, а старостта е само за отбрани.

– Разкажете ни за пребиваването си в Русия.

– 1 година учих и живях там. Съпругата ми също дойде с двете ни деца. Тогава бяха прекрасни условията. Сега може да говорят най-различни неща за Русия, но тогава всичко беше много хубаво и евтино. Имаше заредени всякакви продукти. Българското сирене там струваше 1.40 лв., а тук беше 2.50 лв. Иначе там живях с хора от целия свят – кубинци, монголци. Бяхме в страхотни взаимоотношения.

– Коя е най-сложната експертиза, която сте правили?

– Най-сложната е свързана с едно изнасилване. Трябваше да докажа, че един конкретен човек е извършителят. Беше много трудно, но успях. Виновникът беше минал през едно стъкло, където бе оставил пръстови отпечатъци. Правихме ДНК анализи и установихме самоличността му. Това е една от наистина сложните експертизи, които съм правил. Иначе съм работил върху 400-500 случая за тези 24 години трудов стаж. Разбира се, има и такива, които не съм разкривал. Всяка година, в продължение на 10 години, съм бил в десетте най-добри криминалисти в страната.

– Какво бихте казали за времето, в което живеем сега?

– Сега, който е здрав е добре. По време на прехода бяха направени много грешки. Но грешки винаги е имало и винаги ще има. Аз съм живял повече по времето на другия строй. Беше много по-спокойно. Нямаше кражби. Дори не заключвахме вратите на апартаментите.

– Какво ще си пожелаете за рождения ден?

– На себе си не бих пожелал нищо. Но на децата, внуците и правнуците бих. Пожелавам им да са живи и здрави и да преодоляват трудностите. За нас вече няма какво да желая. За 86 години съм видял и чул много неща. Е, ще е хубаво да не ме боли нищо, но, за съжаление, няма човек, който нищо да не го боли.

По случай празника си Параско Парасков получи много пожелания от своите обични гости. Неговата добра приятелка Янка Дончева му пожела да бъде жив, здрав и още дълги години да ги радва със своите вицове, със своето присъствие и със своя хумор.

Пожеланието на професор Граматикова бе подпечатано със стихотворение и приятелска целувка. В стихотворението се говори за старостта, която трябва да бъде приемана като награда. Старостта, която е белег на постигнати успехи и покорени върхове.

Бъдете здрав, господин Парасков! Нека дълги години се радвате на своите деца, внуци и правнуци.

По темата работи Магдалена Динева