Стожерът на Клуб „Тракия“ Тодор Генчев празнува 90-ти рожден ден

Как се чувстваш на 90 години? С този въпрос започна разговорът ни с г-н Тодор Генчев. Разбираемо, срещата ни се проведе в Клуб „Тракия“, намиращ се на пл.“Пъви май“ в Карнобат. Посрещна ни, заобиколен от своите приятели от клуба, широко усмихнат и щастлив, че ще ни разкаже за неусетно изминалите 90 лета.
„Много добре се чувствам, аз съм млад човек“, ни отговаря на въпроса за годините г-н Генчев.
Той е най-възрастният член на Клуб „Тракия“ в Карнобат, стожерът на пенсионерите, членуващи в организацията. Казва, че се чувства на 80 години, а от 30 години е щастлив пенсионер. „Доволен съм от живота. Не мога да се оплача. 30 години съм пенсионер, от туй по -хубаво, какво искаш. Доволен съм от пенсията, чудя се какво да я правя, винаги черпя, събираме се тука“.
Роден е през 1935г. в с.Сигмен. „Там съм роден, там съм израснал, там съм се изучил до прогимназията, там съм работил известно време“. Щастлив е, че сега внукът му – Тошко е избрал родното му село да развива бизнес и да живее с жена си и трите им деца.
„Израснах в многолюдно селско семейство- три сестри и двама братя имах“, подчертава Тодор Генчев. Дядо му Ангел е бил единственият в Сигмен и околията шивач на потури и терлици.

„Баба ми весеше, куршуми лееше. Дядо ми пускаше кръв, на който имаше кръвно. Баща ми беше зидар, всички къщи в Сигмен, той ги е направил. Майка ми беше селска жена“. В рода им, историята за любовта на родителите им се предава от поколение на поколение. „Навремето, баща ми отива да иска майка ми, пък дядо ми не я дава. И баща ми се оженва за една от Раклица, майка ми се омъжва в Сигмен. След време умират първата жена на баща ми и първият мъж на майка ми и пак се събират двамата и създават нашето семейство“.
На 16 години идва в Карнобат, започва работа в дърводелската работилница в „Изгрев“. За кратко време работи в Бургас, където започва да учи в Дърводелско училище.
„Гладни години бяха, напуснах. Почнах пак дърводелството, след това ме взеха в казармата, служих в Елхово. Като се уволних, се върнах на село, работих в селското стопанство, каквото има“.

В Сигмен намира и любовта – съпругата Иванка. Женят се и се устройват в Карнобат, където отглеждат и двете деца – момче и момиче. „Имах много хубава жена, много културна и интелигентна. Единствената жена, такава жена не съм срещал“. В града тя започва работа във „Васил Михалев“, а той пак се захваща с дърводелството.

Междувременно към Техникума се записва на вечерно училище и завършва средно образование. Тодор Генчев е от създателите на предприятие „Черноморка“ в Карнобат, където работят трудоустроени хора. Дълги години той отговаря за предприятието, в което се трудят около 200 жени, в три цеха.

Единият е за подвързия на книги, вестници, учебници, на книги, счетоводни документи. Вторият за амбалаж, правят се кутии за обувки, за локум, нагръдници за ДИП-а, каишки, кашони. Третият цех е за пакетиране на кафе, черен пипер, дафинов лист, сода бикарбонат и др.
„Бях там до 1982г., когато Комитетът ме смени. От там почнах един цех за Ситопечат към НАРКООП“. След година затварят цеха и той остава без работа. Една година работи на парното в „Петър Пенчев“, после започва като снабдител към вторични суровини. Мести се в Сигмен, където се пенсионира като пазач в ТКЗС-то.

Две години отговаря за Пенсионерския клуб в селото, секретар е в читалището, на половин бройка. Има две години в с. Венец, където е бил председател на кооперацията.

Че е многостранно развита и ерудирана личност Тодор Генчев – спор няма. Към всичките му таланти трябва да добавим и успехите му на терена и изявите му в Градския хор. „Играх футбол в отбора на Сигмен след казармата, като се ожених, жената не ми даваше. Всички села имаха отбори, ние бяхме на първо място. И в градския хор пеех дълги години“.

Питаме ме го за живота сега и преди Демокрацията. „Аз от Комунизма бях много доволен, имах разминавания с Комитета, защото аз защитавах работниците. В онези години имаше ред. Аз съм спал на нивата като дете, не ме е било страх, а сега ме е страх. Сега няма ред, нали виждаш селата, бабите ги е страх“. Смее се и ни разказва, как, като се мести да работи в Сигмен, всеки ден с колелото е ходил на село.

През последните години Тодор Генчев е душата на Клуб „Тракия“. Заедно със Стоян, който е една година по-малък от него, са мъжкото присъствие в организацията. Събират се всеки ден, на приказка, да се почерпят, а когато има поводи и да се повеселят.

В клуба са като едно семейство. „Тодор ни поддържа, много е добър по характер, отличен организатор. Много го уважаваме и той се отнася така с нас. Той ни весели с неговата уредба -има много хубава музика, тука ни разиграва, делник, празник, играем, пеем“, споделят членовете на клуба.

„Чувствам се богат. Доволен съм от живота. Не мога да се оплача. Искам живот“, казва Тодор Генчев. И за да ни докаже думите си, ни показва на смартфона снимки на семейството – на жена си, на сина и дъщерята, на внуците и тримата правнуци, от събиранията в клуба, които той лично документира.

И докато ни показва кадрите, пак, за пореден път ни казва „Хубав живот, не мога да се оплача. Ще чакам столетието“. А рецептата му за дълъг живот е проста и лесно изпълнима: „Трябва да се веселиш, няма да се мръщиш, колкото и да ти е трудно, мъчно, ще се усмихваш. И ракийца умерено“.

Бъди жив и здрав, все така одухотворен и сърцето на компанията, дядо Тодоре! Не губи чувството си за хумор и пази тази непреклонна любов към живота.

Присъединяваме се към пожеланията на семейството и членовете на клуба за дълголетие и щастливи години!