В Деветак, на гости на гласовитите самодейци от читалището

От сърце и с голяма любов самодейците в карнобатското село Деветак съхраняват българските бит и  традиции. Гостуваме им на 1 март, когато Баба Марта закичва усукани бели и червени конци и празнуваме Деня на любителското творчество. Двойният празник е повод самодейците да се съберат в читалището, само на една тухлена стена разстояние от голямата сцена. Сцена, пазеща спомена за времената, когато постановки и концерти са събирали хората от цялата околия.

Гостуването ни връща доайените на самодейното изкуство в годините на разцвет за Деветак.  Разказват ни история, позабравена и изгубена в годините, записана в летописната книга на читалището, изчезнала незнайно къде… Но споменът за отминалите времена е жив в сърцата на хората. Пренасяме се във времена, когато  класните стаи са пълни с ученици, детската градина с малчугани, дворът на ТКЗС-то с работници. А читалището – то е място за просвета, култура и просвещение. В онези години библиотеката е пълна с деца, стаите с репетиращи групи, а читалищният салон е бляскав и приканващ.

Леля Стойка, леля Иванка, леля Еленка, леля Ганка и леля Марийка са от старите самодейци. Част са от историята на читалището през последните 50 години, че и повече. На близо половин век са и автентичните деветашки носии, които носят по участия. В годините на разцвет към читалището е имало театрален състав, две фолклорни групи, правят се седенки, пресъздават се обичаи и обреди…

Още се помни първото участие на голяма сцена, през 1978г. Тогава, в Малко Търново, групата представя автентични фолклорни песни, а участието им се излъчва по телевизията.

И деветашкото читалище има съдбата на своите побратими от околията. Младите тръгват към града, селото затихва. Училището и детската градина са затворени, опустява красивият парк, читалището вече не събира жадните за просвещение. Но, искрата продължава да тлее…

Модерното време ражда нови идеали, но не успява да заличи възрожденския плам. Силата на българщината остава жива сред стените на красивата читалищна сграда, очакваща да бъде възродена. Искрицата се запалва през 2008г., когато е създаден пенсионерският  клуб. Той събира под покрива на читалището, в една от стаите, все стари самодейци, пазещи спомена за отминалите години. Едновремешните седенки са заместени от сбирките на чаша кафе, започват да се отбелязват празниците, на които, от само себе си, се връща и българската народна песен. Носиите са извадени от раклите, започват репетиции, идват и по-млади, в чиито сърца гори онова пламъче към род и Родина, без което България няма да я има.

Към колектива се присъединяват и комшии от Деветинци. За няколко години духът на читалището е събуден, отново се възражда жаждата за популяризиране  на местния фолклор и националното нематериално културно наследство.

Започват участия по фестивали и събори, не закъсняват медалите и наградите. Заедно – пенсионерският клуб, кметството и земеделците в региона възраждат родното читалище- пазител на българщината.

„Това е нашият живот, така разнообразяваме дните си. Целта ни е да запазим и предадем на децата си уникалните български бит, култура и фолклор“, категорични са самодейците. Думите им докосват сърцето, разтуптяват го. Карат те да се вгледаш в очите на всеки един от тях и да откриеш онази любов, която усещаш, докато слушаш песните им. Мелодията от акордеона, без предварителен знак, повежда гласовитите деветашки изпълнители. И се занизват песен след песен, все любими и красиви.

С любов и умиление пеят за Деветак, възпято в „Песен за наше село“. Любима им е, защото е специален подарък от сем. Бяндови, които са автори на музиката и текста. За първи път групата я изпълнява на организирания в селото събор през 2018г. Наричат го „Дух и традиция“, защото искат да ги запазят за идните поколения. Същата песен им носи награда от събора в Априлци, където журито им благодари, че пеят за селото с такава привързаност и гордост, че мечтаят и мислят за него. И докато разказват за участията, подхващат друга любима песен. В нея пеят за девет баби, събрали се да се къпят на реката, на реката под върбата. 

По случайност, когато я изпълняват на един от конкурсите певиците са девет и това внася още по-голям колорит на изпълнението. Без да поемат въздух подхващат другата мелодия, разказваща за любовта на Никола…

В паузата, за една наздравица, разказват, че се готвят за отбелязването на 95-тата годишнина на читалището. Планират празника за началото на месец юни и още от сега канят всички да го съпреживеят с тях. Преди това ще има лазарки в селото, решили са да възстановят и коледарската група. 

Гледам ги и ми става мило, че има кой да пази българското народно творчество. В тези хора съзирам и надеждата, че не сме се изгубили и затова ги наричам ПАЗИТЕЛИ. Тях и всички онези самодейци в община Карнобат, които не позволяват да загасне искрата на българския дух.

Поклон пред всички вас, самодейци в община Карнобат!