Вкусът на детството…
Коя е най-незабравимата гозба от детството ви… Дали това не е запърженото в масло брашно, соленото попарено сиренце и лютивият червен пипер? Вкусни съставки на една добре позната гозба. Сирената каша е само едно от ястията, с които човек може да свърже своето детство. Има още безброй гозби, които сме хапвали в промеждутаците от забавните и щури игри. Незабравими лета… Споменът за тях носи трепет в сърцето и усмивка на лицето. Любимата баба, която стои на прага на вратата и вика името ти, за да се прибереш и набързо да хапнеш приготвената от нея гозба. Ръцете, държащи поръсеното със сол парче домат и нетърпеливата уста, която отгризва от него. Разтичащият се сок на домата, който окървавява бялата блузка и кара бабата да смъмри детето. Безценно е, когато успяваме да свържем детството си с вкуса на безгрижието, уюта и топлината.
Хората, с които ще ви запознаем открехват вратата към детството си. Там се крият бабините гозби, селските улици, босите крачета, щурите игри и пакости.
Даниела Иванова е прекарала своето детство в китното, малко селце Аспарухово, Варненско. Нейната баба й е приготвяла традиционни български гозби – боб, леща, баница, топла питка с чубрица и с шарена сол. Даниела все още се сеща за следобедите на село, свързва ги с парчето топла питка с мас, с чубрица и с домат от градината. Спомня си за игрите навън, които са заемали голяма част от времето й. Заради тях е нямала възможност да яде нищо друго, освен едно парче питка с шарена сол и един домат от градината. „…Доматът пада в пясъка, но малко го поизчистваш и продължаваш. Баща ми беше голям рибар и беше председател на рибарско дружество. Той приготвяше рибата по специален начин. Между две керемиди, на огъня, рибата се оставя в това състояние, докато се приготви. След това отваря керемидите и като хване рибата за опашката, месото се свлича“. Със съжаление казва, че едно време хлябът, който е яла, няма нищо общо със сегашния. Но въпреки това се радва, че е от щастливците, които са успели да опитат истински хляб.
Татяна Иванова: „Свързвам моето детство с боба, с лещата и с топлия хляб. Тогава нямаше такива модерни гозби, каквито има сега. За закуска ядяхме от бабината попара и пържените филийки“. Татяна сподели кои са нещата, които нейните внуци обичат тя да им приготвя: „За закуска обичат зърнените закуски и филийките с шоколад и масло“. Разказва им за циганската баница (хляб, сол, червен пипер и олио), която е била част от израстването на повечето деца.
Един от най-малките участници в анкетата, харизматичният Калоян Димов, сподели, че сутринта е закусил от любимите си топчета с мляко. С блясък в очите каза, че за вечеря обича да си похапва кюфтета с бял сос и, разбира се, пилешки хапки.Петгодишният сладур Владислав Димов, който е първи братовчед на Калоян, гордо заяви, че за закуска е изпил една от най-модерните напитки сега – протеинов шейк. А иначе не може да устои на любимите на малки и големи спагети.
Познатият на всички ни Райчо Костов е на мнението, че в миналото храната е била по-качествена и по-вкусна. „Аз всичко ядях. Най-много ядяхме свинска мас, намазана на филийка. Отгоре се слагаше солчица или черен пипер. Някои пък слагаха захар“. Поглеждайки назад към детството си, чичо Райчо си спомня и за коленето на прасета и на агнета. Обича да си похапва печени уши на скара, но не му допада рибицата, защото е много суха. „Всички тези неща, които съм ял навремето ги приготвям и сега на моите деца, но те не ги харесват. Предпочитат да отидат до магазина и да купят поредния боклук. Изцяло забравиха домашната храна“.
Виолета Йовчева пази незабравими спомени от детството си, които с радост ни сподели. „Ние гледахме много животни. През лятото родителите ми правиха овче кисело мляко. Тогава ядяхме предимно таратор или филийка намазана с домашно кисело мляко. Интересното е, че майка ми успяваше да консервира кисело мляко и за през зимата… не знам как го правеше. В последствие и аз се научих да правя кисело мляко и сега го приготвям на своето семейство“. Дълги години Виолета е била в чужбина. Едва преди 3 години се е завърнала отново в България, но казва, че вкусът на сегашното кисело мляко, опитвано от нея както в чужбина, така и в България, е коренно различен от този на киселото мляко от нейното детство. С тъга на сърцето споделя, че сега не отглежда животни, както са правели нейните родители и деди, защото ежедневието е изключително забързано. Но е „за“ възраждането на селския живот. Дори с нейния съпруг, белгиец, строят къща в село Раклица, защото са решили, че там е най-подходящото място да прекарат старините си. Виолета не пропусна да каже и какво обича да приготвя на своите деца: „Моите деца предпочитат суха храна. Аз съм супер против това. Най-течната храна, която ядат е мусака. Радвам се поне за това, че много обичат зеленчуци. Големият ми син е на 9 години. На него само броколи да му задуша, знам, че ще ги изяде без проблем. Ако ни идват гости, украсявам чинийките със зелени салати, а децата ми веднага минават, изкарват листата от всички чинии и ги изяждат за секунди. Това, че харесват зеленчуците ме кара да се чувствам доволна, но за сметка на това не консумират течни гозби“.
Двамата приятели Даниел Генин и Здравко Александров имат много сходни любими гозби. За Даниел това са мусаката и баницата, а за Здравко – същите и боб. Към настоящия момент Даниел живее в Горна Оряховица и всяко лято идва в Карнобат при своите роднини. От друга страна, Здравко си живее в Карнобат и всяко лято очаква с нетърпение пристигането на своя другар. И двамата споделят мнението, че градският парк е прекрасно място, в което обичат да прекарват свободното си време.
Чаровната Деа Николова ни сподели, че любимата й храна са гофретите с шоколад. Деа с въодушевление ни разказа какво яде, когато е на гости при своята баба. Сутрин се събужда с кифлички, на обяд яде много вкусна супа топчета, а за вечеря – всеки път различно. Нейната мила приятелка Александра Димова отбеляза, че обича да си похапва палачинки с шоколад. И тя на драго сърце ни сподели какво й приготвя нейната баба. За закуска Алекс си похапва вкусни мекички, за обяд пиле с ориз, а за вечеря – пица. Двете момичета не харесват идеята да похапват така сладко свински уши на скара или филия с мас, както ядат любимите палачинки и гофрети. За филията с мас Алекс ни сподели, че е опитвала, но никак не й е допаднало.
Чували ли сте за т.нар. вегетариански таратор? Тази рецепта ни бе препоръчана от Неделчо Стоянов. Той ни каза, че младите са свикнали да си приготвят таратора с мляко, но всъщност не знаят, че има и друг вариант – не с мляко, а с вода. Обясни, че подходящ за горещите дни е един таратор, който се състои от вода, оцет, олио, краставички, копър и чесън. Той свързва своето детство на село най-вече с този таратор. „Основно постно се готвеше. Всичко беше от градината и затова беше вкусно. Като готвиш, мирише на хубаво, а сега, като вземеш да готвиш, удря на химия. Едно време баба казваше на единия да донесе патладжан, на другия да донесе картофи, на третия да набере боб. Като ги занесем при нея, тя започваше да готви и в цялата махала ухаеше на вкусно“.
Както е казал древногръцкият философ Хераклит: „Всичко тече, всичко се изменя и не можем да влезем два пъти в една и съща река“. Детството винаги ще го има, но предпочитанията на малчуганите към храната се променят. Затова не трябва да се учудваме, когато филийката с мас е заменена от гофретите, топлата попара от млякото с топчета, а свинските уши на скара от пицата. Важното е да пазим вкуса от нашето детство и да го предаваме.
По темата работи-ха Донка Димова и Маг-далена Динева
