Пътеводител

Владимир Илиев: „Филологията ми помага да развия таланта си“

Първите стъпки на Влади в света на литературата започват с неговия баща, който го насърчава във всичко. Влади е благодарен и на своята леля, на читалищното настоятелство, на библиотекарите и учителите си, които го научават колко ценно е словото. Не случайно той избира Българската филология, защото е човек, който от малък пише и се интересува от словото. Влади със сигурност би искал да се види като учител. Според него тази професия е най-отговорната, в основата на която стоят обичта и търпението към децата. Младият творец се вдъхновява от света, който го заобикаля, но най-голямото му вдъхновение са неговата приятелка Бояна и синът му Илия.

  • Влади, кой събуди в теб жаждата към литературата и те подкрепяше в твоите първи творчески стъпки?
  • Със сигурност това започва с баща ми. Имах голям късмет с такъв баща, който беше много интелигентен, ерудиран и либерален. Винаги ме насърчаваше да чета, да пиша и ме подкрепяше във всичко, с което се занимавах. Голяма заслуга за развитието на таланта ми има и леля ми, която работи в читалището и винаги съм се чувствал като у дома си там. Благодарение на нея, на Данаела Милкова, на Румяна Денева, на хората, които работят в библиотеката – аз разширих своя културен мироглед и оттам започнах да градя образи и характери в произведенията си. Също така голяма заслуга имат и моите учители, които ме научиха колко ценно е словото и как една дума, една запетая, могат да променят цял текст. Затова искам да им благодаря, защото човек без учителите си е една красива рамка без картина, която да говори в нея. Затова винаги ще съм благодарен на госпожа Румяна Няголова, която ми беше учителка от първи до четвърти клас. На госпожа Станка Георгиева, на госпожа Мария Златанова – моите учителки по БЕЛ, които винаги са ме учили да уважавам словото и са ми разкривали неговите тайни. На Теодор Ченешев и на Нели Желязкова, които винаги са вярвали в душата на моите разкази. На ръководството на училище СУ „Св. св. Кирил и Методий“, които винаги са ме подкрепяли и са ми давали увереност. Гордея се, че завърших това училище, защото то ми е дало много!
  • На финала си на твоето образование. Защо избра Българска филология?
  • Никога няма да забравя първия си ден в Софийския университет. Бях много притеснен, което е нормално за първокурсник. Не знаех дали ще се справя и дали това е моето място. Но след като се запознах с колегите си, знаех, че съм направил правилния избор. Още от първия ден обикнах университета, специалността и курса си. Беше магично. Пожелавам на всички да го изживеят – да намерят себе си в това, което учат и да им бъде интересно. Не винаги това е било първият ми избор, но ми беше детска мечта. След това си мислех, че ще уча право. Повечето хора ми казваха, че не трябва да уча българска филология, какво съм щял да стана после. То не си струвало. Но с времето осъзнах, че аз съм човек, който пише, който се интересува много от словото. И някак си не можех да се видя в друга специалност – освен българска филология. Имам много приятели, които учат Право и знам колко много закони им се налага да научат за даден изпит, но това е нещо, което им харесва и това е най-важното. Да избереш специалност, която да те кара да искаш още и още. Аз също за един изпит по западноевропейска литература трябва да прочета над 100 произведения. Българската филология не дава само учители. Това е един от основните ни профили. Но от нашата специалност излизат много добри журналисти, сценаристи, редактори, преводачи, пиари. Самият аз работих с Dream team – една от големите продуцентски къщи в България. Те правиха сериала „Откраднат живот“. Аз бях сценарист на „Българската коледа“ и заедно с Президентството бяхме в сътрудничество. Работих и с „Уницеф“ по техни благотворителни концерти. Филологията ми дава много възможности, но най- вече тя ми помага да развия таланта си. Да разширя литературното си поле, да надградя стила си на писане. Аз обожавам това, което уча. Имам страхотни преподаватели, с които правим много и различни проекти. Но най-важното, ние си учим да боравим със словото, а да владееш словото е най-голямата сила, която човек може да притежава.
  • Виждаш ли себе си като учител и това ли е твоето призвание?
  • Честно казано има известен страх в мен от тази свещена професия. Да си учител е огромна отговорност, която не се отдава на всеки. Може би това е най-отговорната професия. Така е, учителят не е лекар, но няма лекар, който да не е започнал от уроците по биология и химия. Освен това добрият учител е този, който може да научи учениците си на много повече неща от предмета си. Обществото отдавна е натоварило учителя с ролята на възпитател. Много е крехка тази професия, защото учителите се занимават със съзнания, които все още не са обремени или тепърва започват да градят себе си.
    Често родителите винят учителя, така че неговата функция се измества. Учителят е човекът, който трябва да предпази учениците си от системата. В същото време е и този, който се бори да бъде учител, защото системата често се опитва да му пречи. Един учител се занимава с много документации, с много психическо натоварване и това го изморява. Но в основата на тази професия е обичта и търпението към децата. В желанието да предадеш знанието към следващото поколение. Това е и една благодарна професия. Тази благодарност си струва единствено от учениците.Не знам как бих се справил като учител, но със сигурност приемам на сериозно тази професия и бих се радвал, ако един ден успея да вдъхновя учениците си. Имам много хубави примери за будители от училището и от университета. А и със сигурност искам да видя дали бих се справил.
  • Ти си млад творец, с множество отличия от национални и международни конкурси. Коя е най-скъпата за теб награда?
  • Определено това не е първото място в даден конкурс. Все пак конкурсите са нещо субективно. Да, става ми приятно, когато спечеля, но най-хубавата награда е оценката на читателя. Тя се вижда в очите му, когато припознае себе си в даден герой или разбере историята му. Това е най-хубавото нещо за мен. Колкото за наградите от самите конкурси, няма да забравя конкурса на Петя Дубарова през 2018 г. Тогава бях спечелил две награди – специалната награда на журито и награда на вестник „24 часа“ за разказа ми „Игла номер две“. Тогава Елица Дубарова, сестра на Петя Дубарова, ме помоли да остана сам на сцената – след като другите наградени си седнаха на мястото. И каза колко много и е харесал този разказ, дал й е надежда за любовта. И специално заради мен беше поканила танцьори, които танцуваха на „Валс номер две“ на Шостакович, а това беше валсът, който моите герои слушаха на стария грамофон. Тя истински беше почувствала разказа и за мен това беше незабравимо преживяване.
  • На какво те научиха промените в живота?
  • Да не забравям колко бързо времето минава. Толкова сме погълнати от ежедневието си, че е хубаво да спрем и да се погледнем в огледалото. И със сигурност всяко нещо си идва с времето. Научих се да бъда по-търпелив, но само за истински ценните неща. Тези, които остават и след нас.
  • Нещата, които те вдъхновяват…
  • Музиката, пътуванията и хората. Светът около мен ме вдъхновява, но със сигурност най-голямото вдъхновение е Бояна. Моята приятелка. Тя е човекът, който винаги ме е подкрепял. Тя е най-големият ми критик, смисълът зад всеки герой. И моят смисъл. Тя е истински дар от Бог. Истинско вдъхновение е и моят син Илия.
Виж още

Още новини

Вашият коментар