Карнобатското село Сан Стефано посрещна на 6 май скъпи гости от различни краища на региона. Фолклорният празник, организиран от Кметството и читалище „П.Р.Славейков – 1927г.“, събра на мегдана все хора, обичащи българското село, милеещи за фолклора и традициите.
По –селски, по –български или казано по нашенски премина празникът. С много песни и хора, със специалното участие на приятели от съседните села и от Карнобат.
Гергьовското слънце бе окъпало още в ранни зори площада. Под сенките на дърветата майстори въртяха чеверметата, а майстори- курбанджии с вещина наглеждаха къкрещите в казаните курбани.
Домакините, славещи се със своето гостоприемство, лично посрещаха всеки от гостите. С добра дума и с усмивка приветстваха пристигащите, които се чувстваха като у дома си.
Из селото се понесоха песните на гласовитите сан стефановки, на фолклорната група от Искра и Деветак. Танците на момичетата и момчетата от читалище „Пробуда“ с.Чубра разтресоха мегдана.
Мелодията на гайдата разбуди всичко живо, накара листата да трептят, птичките да припяват, а хората да се веселят. На мегдана, под музикалния съпровод на оркестър „Пъстрича“ и гласовитата им солистка Габриела Павлова, се извиха кръшни хора.
Малкото селце, с най-българското име Сан Стефано се огласи от звънките гласчета на малчуганите, които на воля се люлееха на люлките, притичваха под арката от пролетни цветя, лудувайки на воля.
„Това е нашето село“, с гордост казваха възрастните, които се радваха от сърце на живота, който изпълни площада. Категорични са, че това е начинът да се възроди българското село – като се покаже неговата красота, спокойствие и неизчерпаема сила.
И някак надеждата се върна с десетките млади хора, облечени във фолклорни носии, с техните родители, които срещнаха позабравени приятели и роднини.
И се настани вярата, че винаги ще го има селото, че Сан Стефано ще пребъде и в бъдещето, докато ги има наследниците, носещи любовта към родното.
Честит празник, Сан Стефано!!!
