Фурнаджийницата в село Крумово градище и до днес разказва за „онзи“ хляб

Срещаме се с Румяна Кънева и Марийка Жекова от карнобатското село Крумово градище. Те са от онези майсторки, знаещи тайната за „онзи“ хляб. Посрещат ни с вълнение, че ще могат да разкажат на хората за трудоемкия занаят, за току-що извадения от пещта хляб.

Фурната в с. Крумово градище започва да работи някъде след 1950г. Хората още си спомнят за дядо Панайот – първия пекар. Фурнаджийницата била на входа на селото, в двора на ТКЗС-то. На първия етаж били пекарите, от които зависело хлябът да е с хрупкава коричка. По скърцащите дървени стълби се стига до втория етаж. Там жените правят квас, месят хляба и го оформят. По лента са се пренасяли между етажите 50 – килограмовите чували с брашно. В първите години хлябът се меси ръчно, след това започват с машина.

Марийка Жекова започва работа в селската фурнаджийница след 1980г. Работи две години. Радка Пейчева и Жела Митева й показват тънкостите на занаята. Нужен й е бил само месец, за да се научи. Най-трудно й било месенето. „Трудно се меси хляб. Бяха ми излезли пришки, дето съм месила по два наведнъж“. По него време фурнаджии са Ганчо Митев и Иван Пейчев.
За известен период от време фурната затваря, но през 1989г. отново започва да прави хляб за хората.

Тогава със занаята се захващат Румяна Кънева, Неда Иванова и фурнаджията Илия Господинов. „С Неда ни извикаха от краварника да работим там. Като отидохме, изчистихме и почнахме работа“, разказва баба Румяна. Започнала е във фурната без опит. Месила е хляб само у дома, но за три дни свиква с работата. „Всичко трябва да ти иде отвътре, нямаш ли го отвътре, не става“. За половин час са оформяли по 180 хляба за печене. Изхранвали са над 1000 души в селото. Имало момент, когато са носели и хляб за с. Нейчово. Веднъж им се е случвало дори да ходят да помагат във фурната в с. Невестино. Баба Румяна е категорична, че работата в краварника е по-лека от хлебарството. Обяснява, че навремето като нахранели животните, поне са сядали да почиват, а във фурната постоянно са били на крак. „Как сме изкарвали, не ми е ясно. Отстрани лесно се вижда, ама който е там да му мисли. Туй са 10 години работа… Никаква отпуска. Тъй карахме… Студ, ни студ, отивахме. Трябва много търпение и нерви за тая работа „.

Занаятът е трудоемък, категорични са майсторките. Почивният им ден е бил само в неделя. Хлебарите в селската фурнаджийница едвам са насмогвали с работата. Квасът приготвяли още предния ден. В 3:00ч. през нощта започвали да месят. „В казана за месене слагахме един чувал брашно и вода. Маята разбивахме в кофа, с топла вода. От там изсипвахме в казана. Тестото разделяхме в нощтви /дървени корита/. Едната от нас притегля, другата оформя хляба. За половин час трябваше да го напрайм, докато загрей фурната. После го оставяхме пак да втаса. Хлябът се получаваше около 1 кг“, разказва баба Румяна. До 5:00 ч. хлябът е готов и се хвърля във фурната. Рано сутринта, преди да тръгнат за къра, трактористите са нареждали хляба в каси. Кънчо Кънев, съпругът на баба Румяна, карал хляба до фургона на центъра с каруцата и белия си жребец. Извивали се големи опашки. Хората бързали да вземат топлия самун. Слагали го в платнени торбички и по пътя за вкъщи половината от хляба изчезвал.
Над 700 хляба са излизали изпод ръцете на майсторите. Изпичали са по 3-4 фурни на ден. В последните години са правили и франзели, единствено за тях са ползвали набухвател. Освен в месенето, тертип има и при изпичането. Важно е да се внимава и да се знае как да се хвърли хлябът с лопатата във фурната, за да се запази формата му.

Веднъж докарали три тона брашно, от което хлябът се изхабил. Нито втасал, нито се изпекъл и го дали на кравите. „Га не ставаше хляба, само тогава ставаше трудно. И като не се получава, хората мърморят, не ставаше за ядене“, споделя баба Румяна.
Работата във фурнаджийницата приключвала към 15:00 ч. По празниците са работили денонощно. На Гергьовден и Великден са изпичали по 120 агнета с дроб сарма. Месили са тутманици, баници, питки, предлагали са и готово тесто.
Много хора са се стичали към фурната с тави да си вземат поръчките. „Никой не сме върнали от селото. Като рече някой да пече пипер, и пипер сме му пекли…“, подчертава баба Румяна. На мнение е, че най-важно е разбирателството в колектива. За 10 години с баба Неда и дядо Илийчо не са си казали лоша дума. „Тъй си бяхме уйдисали, нито сме имали препирни, нито сме се скарали. Хляба сме си делили да ядем. Преди всичко трябва човещина“.
За да се получи хубав хляб, важно е как ще уйдисат маята и брашното, казват май-сторките. Баба Румяна е щастлива, че внучка й Кремена прихванала от нейния занаят. Научила я е да меси. Предала й е точната рецепта за „онзи“ хляб, за който хората все още говорят. Неустоимата хрупкава коричка и меката средичка се топят в устата. Ароматът от счупения крайшник се усеща от далеч. За този хляб хората се записваха и се редяха с купони по опашки. Необходими са 1 пак. жива мая или 2 пак. суха по 11 г, 1 килограм брашно и половин литър вода. Добавя се малко захар в топлата вода и маята. В брашното се слага 1 л. сол. Прави се кладенче, в което се изсипва маята и се омесва меко тесто. За тутманик или пица, трябва да се сложат яйца.

Марийка Жекова и Румяна Кънева са категорични, че днешният хляб няма нищо общо с предишния. Става като гъба, защото се използват много набухватели.
И днес хората продължават да ги питат за едновремешния хляб. „Такъв хубав хляб беше…От далеч се усещаше ароматът. Засищаш се с една филия, пък сега и три, и пет да изядеш, няма да се заситиш“. Както вкусът на хляба не е същият, така и животът се е променил. Казват, че днес е по-трудно и хората са станали други. В селата вече няма такъв живот, ка-къвто е бил преди 40 години.
В Крумово градище фурнаджийницата е затворена на 31 декември 1999г. Като мине покрай нея, баба Румяна си спомня и за трудните, и за хубавите моменти. Натъжава се, защото всичко е запустяло. „Удоволствие беше да работя. Не си ли на работа, все едно не си човек. Трудностите- кой ги търси. То се забравя всичко, като си между хората и има кой да ти каже добра дума“.
Макар пуста и някак призрачна, фурнаджийница в с.Крумово градище пази спомените за хляба на миналото. За „онзи“ топъл самун – току що премесен от сръчните ръце на майсторките, изпечен под зоркия поглед на фурнаджията.