На гости на Сивен и Иванка Сивенови от село Черково навръх Трифон Зарезан

На Трифон Зарезан гостувахме в карнобатското село Черково, в дома на Сивен и Иванка Сивенови. На връх празника, селото бе окъпано от февруарското слънце, а звънът на черковната камбана ни приветства за „Добре дошли“.Сгряващо сърцата е гостоприемството на домакините. Посрещат ни с усмивка, с приятелско ръкостискане, радостни, че ще сме част от празника.

„Лозарството при нас е семейна традиция, предава се от баща на син, от син на внук и така“, споделя чичо Сивен. Както повелява традицията, той е с везана риза, с червен елек с гайтани, с росна китка, забодена на калпака, с пояс на кръста. Край него е семейството – дъщерята, синът, внукът и двете внучки и съпругата.

Развълнуван е Сивен Сивенов, защото за първи в неговото лозе ще се извърши ритуалът. Организаторите на Трифон Зарезан – читалището и Кметството, заедно с хората от селото, са решили, той да извърши зарязването. Това е чест, която се пада само на най-добрите стопани, които, освен да са добри лозари, трябва и да са майстори винари. Че нашият домакин е и двете се убеждаваме веднага. Лозето, но което ще се изпълни ритуалът е опънато като по конец. Младо е, тепърва влиза в силата си, личи си, че за него се грижат с любов и всеотдайност.

А червеното вино, което са приготвили за поливането на лозите е, както на народно му се  вика“ печено вино“-  тежко, тъмно и пивко, но за  него ще ви разкажа по-късно.

В уговорения час, пред дома на Сивен Сивенов пристигат хора от селото. С тях са кметът Ваня Димитрова и секретарят на читалището Таня Иванова, която е облечена с красива черковска носия, преметнала е везан месал през ръце, с увита в него пухкава погача.

Домакинът ни повежда към лозето. Решава обредното зарязване да бъде в редовете с Мускат Отонел. С майсторлък порязва лозите, като събира три пръчки, от които свива венец.  

С тежкото червено вино полива лозите, отправяйки молитва за здраве, Бог да наспори труда на лозарите и да даде богата реколта, та да се напълнят и преливат бъчвите с хубавото черковско вино“.

Отчупили от вкусната погача, отпили по глътка руйно вино, се връщаме в дома на домакина, отнасяйки със себе си пръчките, които ще потопим в чашите.

Сем. Сивенови ни посрещат в битовия кът, обгръща ни топлината от огъня в камина, а пукащите цепеници ни приканват да поседнем. Не можем до откъснем очи от отрупаната маса. 

Домакинята, с помощта на дъщерята и внучките Ивет и Силвана, е подготвила богата празнична трапеза. Снахата пък е омесила дебела погача, а мъжете са се погрижили виното да се лее в изобилие.

Времето минава в сладки приказки, в спомени за минали празници. Докато мъжете отпиват от виното, жените извиват кръшно хоро. Някак си времето за миг спира, пренасяш се в друг свят, забравяш за делника.   

И докато отпиваме от винцето и пробваме мезетата и домашната баница на леля  Иванка, чичо Сивен ни разкрива тайната на хубавото вино.  Смеем  се от сърце на приказката, която в село Черково обичат да припомнят на Трифон Зарезан, че : „Юнак вино пие, а бунак лозе копае“.

Докато си приказваме, разбирам,  че всички мъже от фамилията участват в отглеждането на лозето, което е два декара или девет реда – четири реда са Мускат Отонел, три реда е Мерло и два реда е Каберне. „ Лозето го работим със сина ми и с  внука ми, които много ми помагат.

Аз само го режа, като най-възрастен, не давам друг да го реже, защото си има майсторлък. Пускат се два водача, един на ляво, един на дясно. Режа на шест – максимум седем пъпки. Предпочитам да е на шест, то пак си дава количеството, но остава на широко и е по проветриво. Задължително му правим зелена резитба, като мине третия тел“.

От Мускат Отонел правят мускатова ракия, която е хубава, пивка. Мерлото и Кабернето го правят на вино. Разбираме и как се постига този плътен и наситен червен цвят.“ И когато го придържим повече в джибрите – 10-12 дни става печено вино, тоест тежко, хубаво вино. За да е по-леко виното, го държим три дни и то става и по-светло“, обяснява чичо Сивен. Категоричен е, че във виното е истината и че в него се крие и любовта. А любовта към земеделието и лозарството е наследил от баща си. Разказва, че  откакто се помни, в семейството са се гледали и лозя и се е правило вино и се е вари ракия. Навремето ТКЗС-  то е имало лозя и ги е раздавало на хората, да ги стопанисват.       

В периода 1955-58г. в Черкова е имало над 150  дка с лозови насаждения, а в по ново време, те са достигали до 250дка. С две думи лозя е имало още от времето на ТКЗС-то, в Клоновото стопанство, по време на Кооперацията. Когато се обособяват новите кооперации и отделните земеделски стопанства, хората започват да си правят лозя в дворовете.

„Лозя сме имали като бяхме кооперация, в самата кооперация аз бях бригадир на бригадата. Бяхме раздали около 250 дка лозя в землището на Черково, които бяха основно Кераца, не на телена конструкция. 10-15 години ги имахме и като започнаха да се обособяват отделните земеделски стопанства, хората поостаряха, нямаше кой да ги работи и се принудихме, всеки да си направи в дворовете лозя.

Целият живот на Сивен Сивенов е свързан със село Черково. Тук е роден, тук учи, само докато е в казармата отсъства от селото. В Черково създава семейство. Бил е бригадир в животновъдството близо 19 години, бригадир в кооперацията, след това работи в Ликвидационен съвет в с.Екзарх Антимово, след това 14 години е председател на Земеделска кооперация в Черково,  а след  2007 година прави свое земеделско стопанство. Землището на селото е общо 20 000дка земя. В момента в селото има 7-8 земеделски производители. Доволен е, че сина вече се занимава със земеделието. Надява се, след време, внукът да поеме от своя баща, за да се продължи традицията и да не се прекъсва връзката със земята.

И, докато ние се впуснахме в сладка раздумка за лозята, виното, земеделието и живота, веселието на Трифон Зарезан се пренесе в Клуба, в читалището, където черковци за пореден път показаха,  че освен да работят здраво, могат да се веселят и забавляват от сърце.

Наздраве на всички и да е спорна и плодородна годината!Благодарим за гостоприемството на Сивен и Иванка Сиенови! Сигурни сме, че отново ще се върнем в село Черково, за да им гостуваме!!!