Наил Хасан, кмет на Драгово: „В моето село празни къщи няма, строят се нови, оглася се от детски смях“

Вече седми по ред мандат той е кмет на карнобатското село Драгово. Напълно заслужено бе удостоен с Почетна грамота за дългогодишна работа в местната власт и цялостен принос за развитието на НСОРБ. Категоричен е, че има сили и желание да работи за родното си място. И смята, че има много неща, които могат да се направят, за да стане селото още по привлекателно, за да остават повече млади хора да живеят в него.

-Вече седми по ред мандат си кмет на село Драгова. Спомняш ли си първите избори?

-Беше 1995 година. Бях на 24 години, единствен кандидат. Поех поста от Йордан Банов от Соколово, който дълги години беше кмет на Драгово. Изборите бяха на  27 ноември.  През всичките мандати три пъти съм бил единствен кандидат в кметската надпревара.

-Какво си спомняш  за първите години?

-В началото нямах представа за работата, в какво  се състои дейността на един кмет. Тогава кмет на общината беше г-н Чанко Запрянов. Всичко бе ново за мен, никой не познавах в общинската администрация. Докато навлезеш в работата минават около две години – усвояваш основните неща в административната дейност, учиш се да бъдеш кмет.

-А какво всъщност представлява работата на кмета на село?

-Предполагам, че малко хора са наясно със същността на работата. Тя не се състои в това да се разхождаш из селото, да си говориш с хората. Има много ангажименти, които трябва да се вършат, свързани с хората, с населеното място. Това е много отговорна  позиция, защото за всичко в едно село се търси съдействие от кмета. Да се оплачат – при  кмета, транспорт – при кмета, затворени пътища –  при кмета, няма  ток – при кмета, проблем  с водата – при кмета… В едно село от кмета зависи животът да върви нормално, защото той е единствената институция, той е връзката с външния свят. Правомощията на кмета не са неограничени.  Ако нещо не може да свърши самият кмет на населеното място, което е свързано с финансови средства, технически компетенции, реализация на проекти, инфраструктура, естествено се обръщаш към кмета на общината. Работи се постоянно с общинска администрация, в непрекъсната комуникация, отношенията са в дух на партньорство и разбирателство,  в името на добруването на хората и населеното място.

-Не съжаляваш ли, че не работиш по специалността си. Завършил си Техникум по ветеринарна медицина, имаш диплома по „Финанси“?

-Да, обичам професията си на ветеринарен техник,  дипломата по „Финанси“ ми помага в работата, но нито за миг не съм съжалявал, през  всичките тези години, че съм кмет на Драгово. Аз съм  човек, който милее за родното си село, за мястото, където живея, където ми е минало детството, младежките години и затова не ми тежи да работя за неговия просперитет и за неговите хора. Да направя по-хубав живота на моите съселяни,  да работя за подобряване на инфраструктурата… 

-Как се промени Драгова през всичките тези години?

– Когато бях избран за  кмет в селото нямахме вода, имаше режим, на два дена, по два часа имахме вода. Селото бе разделено на три зони и по  график се пускаше водата. С това се занимавах аз. Селото сега е водоснабдено от деривация Камчия, имаме непрекъснато вода. Много се  подобри инфраструктурата, пътищата са едни от най-хубавите в общината, бих казал. Обликът на селото се промени, доби съвременен вид, с красиви  къщи, с поддържани дворове  и градини. Много млади хора работят в чужбина и се връщат, инвестират, строят къщи. 80% от населението са млади семейства. Само през миналата година имаме родени 8 бебета.

-Какво задържа младите хора на село?

– Предполагам силната привързаност към родното място, към близките. А и, ако дойдете в Драгово ще видите, че има добри условия за  спокоен живот, селото ни прилича  на квартал на Карнобат. Вече и младите семейства, и по-възрастните са с по-големи претенции, искат да им е чисто, да им е приятно, да имат  удобства. С подкрепата на кмета, на Общинския съвет се опитваме да отговорим  на техните очаквания. В тази връзка имаме огромно желание да направим  детска  площадка, със зона за отдих.  Вече втора година кметството, със съдействието на еколога на община Карнобат, кандидатства с проект по Националната кампания „Чиста околна среда“. Миналата година не бяхме одобрени,  тази година силно се надяваме да получим финансиране, за  да имат и нашите деца красиво място за игра и забавления. Аз искам на всички хора да им е добре на село, да им е приятно. Като гледам младите майки с бебетата, когато е топло времето, с количките, отиват на разходка и душата ми се отваря. Но на село не е както в града, да има парк, да отидат, да седнат на пейките, децата да играят. И затова е много хубаво да има в Драгово една детска площадка. Надявам се да я направим, ако не стане с проект, ще мислим варианти да съберем средства, за да има къде да играят децата. 

-Коя е последната промяна в селото?

– Последната година направихме масивна ограда на джамията, около 120 метра. Още не е довършена, останаха вратата и портала. Средствата са събрани от дарения от населението, помогнаха хора от околните села, кой колкото има на сърце, повечето от дарителите са от  Карнобат, земеделците, които обработват земя в  землището ни също се включиха. На всички благодаря за съпричастността и  подкрепата. След като довършим  оградата, искаме да направим ремонт на джамията, външно измазване, вътрешно боядисване. Имаме една минерална чешма в селото, там положихме чакъл, за да може през зимата да се ходи с колата до чешмата. Имаме една улица от 80 метра, която се нуждае от спешен ремонт. Има много работа за вършене, но с търпение и упори-тост смятам, че ще успеем да реализираме целите си.

-Първите мандати ли бяха по-трудни?

– През първите мандати времената бяха други. Мисля, че в онези  години не се отделяше внимание на селата, защото имаше много проблеми за решаване в града. Последните години, общината, с повече внимание и разбиране се отнася към проблемите  на малките населени места. Сега комуникацията с кмета, с общинското ръководство, с дирекциите е на много високо ниво. Работим в екип, обсъждаме, коментираме идеи, за да стигнем  до най-удачния вариант. 

-Как се печелят избори на село?

-На село всички се познаваме, всеки ден се виждаме. В Драгово живеят 365 души. Изборите при нас не се печелят с празни обещания, за които самите хора са наясно, че няма как да се реализират. Те избират този кандидат, който  поема  ангажимент за реални неща, които са изпълними. За толкова години в кметство аз съм наясно какво може да стане, защото познавам организацията на държавната и общинска администрации, възможностите на бюджета.

-Какъв е поминъкът на хората в селото?

-На времето животновъдството беше доста развито, но и сега има три-четири стада овце. Голяма част от населението работи в  „СЕ Борднетце“ в  Карнобат, доста млади момчета работят в чужбина. Населението е ангажирано, много малко са безработните. Повече от 20 деца  пътуват всеки ден до училище,  има  и посещаващи детската градина в  Соколово.

-Би ли се кандидатирал за осми  мандат?

-Не съм мислил за това, има време. Давам си сметка, че имам сили  и желание да работя за родното си място. Винаги съм готов да свърша нещо, което е в правомощията ми, в компетенциите ми. Не бягам от отговорност. Смятам, че има много неща, които могат да се направят, нищо, че селото ни е малко. За да привличаме повече млади хора, трябва  да подобряваме  непрекъснато условията за  живот.

-Кога свършва работният ден на кмета?

– Кметът на село е ангажиран 25 часа от 24.  Всеки може да те потърси, когато и да е. През нощта са ме търсили и съм се отзовавал. Хората знаят, че могат да разчитат на мен по всяко време на денонощието. Наистина, работното време е 24 часа.

С времето свикваш, че си на разположение по всяко време, претръпваш, знаеш, че хората ти се доверяват, търсят опора.  Като стане нещо, първото, което казва всеки на село е – отивам при кмета.

-Да си кмет е…

-Кметуването е различна по своята същност работа, отговорна е, свързана е с много предизвикателства, не знаеш какво ще се случи утре, в очакване си на всякакви неща. Това е  работа,  която изисква много от твоето време, трябва да се  работи със сърце и с любов  към хората  и населеното място.