Паркът в село Добриново – образцов и красив

Паркът в Добриново се пробуди за нов живот и се превърна в сърцето на селото. Ентусиазмът и упоритостта на кметския наместник Иван Линов са поредното доказателство, че с труд и постоянство се постига много, дори и трудно възможното. Неугледното до преди няколко години парково пространство, днес с основание може да се конкурира с градския парк в Карнобат.

Към кокетните и функционални зони за отдих и игра, които бяха изградени преди две години по Национална програма „За чиста околна среда“, се добавиха нови. Те отново са финансирани по ПУДООС, отново чрез спечелен от община Карнобат проект. По-важното е, че в реализацията участват доброволци от селото, съградени са с ентусиазма на местните хора.
Новият облик на парка е показателен, че и с малко средства могат да се постигнат забележителни резултати. Алеите и градинките до внушителната сграда на читалището са изпълнени с живот. Храстите и дърветата са подрязани и оформени, алеите са покрити с пъстроцветни камъчета. Елегантните пейки под дървените пергули те зовът да поспреш, да поседнеш и да изживееш романтиката на мига. Забавни и приканващи са кътовете за игра, които с часове владеят детските емоции. Приседнали в беседката, на чаша кафе, възрастните могат да се отпуснат в сладки приказки и дискретно да наблюдават забавляващите се малчугани. А детските кътове, с къщички и занимателни съоръжения, предлагат безброй възможности за игри и лудории. Спортните уреди са сред любимите на всички, без значение възрастта и двигателните умения.

Благоустроеният парк вече предлага за всекиго по нещо и не напразно е любимото място за игра на децата, за срещи на тийнейджърите и за сбирки на по-възрастните.
Красиво и уютно, поддържано грижливо е всяко кътче в парка. Допълнителен чар внасят и величествените дървета, пазещи спомени, разказващи за далечни времена и създаващи прохлада в горещите дни.
Местните са категорични, че паркът придава друг облик на селото им. Прави го по-привлекателно, по -желано и казват:“Дай Боже, както паркът се роди за нов живот, така и селото ни да се изпълни с хора“. И с носталгия си спомнят годините, когато класните стаи в училището са били пълни с ученици, имало е и детска градина, здравна служба, в читалището са се играли театрални постановки, прожектирали са се филми, кипял е богат културно – просветен живот. В онези години в магазина и сладкарницата се чакаше на опашка, а хоремагът /термин за комплексно заведение за хранене, търговия на дребно и почерпка, ползван в средата на ХХ век в България/ трудно събираше мъжете.

Трудно ще се върнат тези години, когато махалите жужаха от детска глъч, на всяка улица имаше по два дернека, дворовете бяха пълни с добитък, а градините с продукция, но пък има надежда и за нашето село, категорични са добриновци.
Добриново е едно от най-отдалечените от града и затова не е сред предпочитаните дестинации за живот на село. Не притежава чара на селата, в полите на планината. За сметка на това неговите полета са необятни, земята е една от най-плодородните, а реколтата – от най-богатите. „Каквото боднеш в нашия чернозем се захваща и дава дваж и три пъти повече реколта“, казват хората. И са прави, защото в годините на плановото стопанство Добриново бе сред първенците в АПК-то. Добриновските ниви даваха най- високите добиви, с най-добри качествени показатели. Освен земята, силни са и хората, чиято любов към родното село е непреклонна.
Затова добриновци заслужават да имат най-хубавия парк в общината. Спокойно и без притеснение ще го наречем образцов, защото това е етикет, наложил се като образец за пример, за превъзходство и съвършенство.
И за край ще кажем: Дай Боже мечтите да станат реалност. И къщите в Добриново да се изпълнят с хора, емблематичната автобусна спирка, боядисана в цветовете на България, да не може да събере пътуващите, да има повече млади хора, да се раждат деца и да се вият кръшни сватбарски хора на площада. И дано тази картина се среща във всяко село в община Карнобат, защото загубим ли селото, губим своите корени. Губим онази България, селската, пазеща вековната сила на народа ни.