Шабан Мустафа: „Спортът е най-голямото богатство, защото е най-вече здраве, а то не се купува с пари“

Шабан Мустафа е двукратен световен шампион по планинско бягане. Феноменът, както го определят, е родом от с.Костен, където живее в момента. От 2016г. е почетен гражданин на Сунгурларе. Спортният му път тръгва от Карнобат. Потенциалът му за лекоатлет открива треньорът Марин Николов. Шабан Мустафа държи рекордите на планинските бягания в България. 2023 година носи на състезателя предизвикателства и високи постижения. Класира се първи на Световното първенство по планинско бягане в Мадейра, Португалия на къса и дълга дистанция. Печели маратона Jungfrau-Marathon в Швейцария, където се класира първи в своята категория и седми в генералното класиране. Шампионът е удостоен с почетен плакет от Министъра на младежта и спорта.

Миналата седмица, Шабан Мустафа се включи в кампанията „Спортът е за всички“. Инициативата е на Министерството на младежта и спорта. Според Шабан, спортът е лечебно средство. Бегачът призовава всички младежи да бъдат по-активни и да се радват на спорта.

– Шабан, от кога е  страстта ти към бягането?

– Вече 30 години. След осми клас, дойдох да уча в Селскостопанския техникум в Карнобат. Потенциала в мен откри Марин Николов, при когото тренирах 6 години. По негова препоръка започнах да тренирам при Динко Ганчев/бат Динко/. Спортната ми подготовка започна в Карнобат, продължи в Нова Загора, дълго време тренирах в Несебър и в Шумен. В началото се състезавах в дисциплините 3000м и 1500м гладко бягане. Оказа се, че не съм за по-къси бягания, а че съм много добър на планинските. През 1997г. в България имаше само едно планинско бягане, което стартираше от Сапарева баня и в Паничище беше финалът. Тогава се състезавах при юношите старша възраст, но стартирахме заедно с мъжете. Треньорът ми каза, че имам качества за планински бегач, щом влязох в първите десет при мъжете и, че ще стана голям състезател.

– Какви рекорди държиш при планинското бягане в страната?

– Държа 7 рекорда в България, освен тях има и други. Титлите ми през последните години са много, отказах се да ги броя. Най-бърз съм на изкачването София- Черни връх. Държа рекордите  Банско до Вихрен, Самоков-Мусала, Кюстендил-връх Руен, на „Хайдушка пътека“ в Сливен, на маратона „Каланджа“,  на „Неофит Рилски“.

– Кога започна да бягаш извън България?

– През 2007г. за първи път се състезавах извън България, във Франция. Беше много тежко състезание, с 1300м денивелация, разстояние 10-12 км, но се класирах в златната среда. След победата ми на един от най-известните  планински маратони в света през 2015г., именно Юнгфрау-Швейцария, започнаха да ме канят по състезания. Бягал съм в Австрия, Италия…Тази година за първи път участвах на Световно Първенство по планинско бягане за ветерани  в Португалия, о.Мадейра. Основно се състезавам в Швейцария. Уникално е да бягаш в Алпите. Като имам конкуренция не успявам да видя красотата наоколо, но когато състезателите останат зад мен, тогава се възхищавам на гледката и понякога забравям, че съм на състезание. Няколко пъти съм печелил призове в най-красивите маратони. Най-големият, в който съм участвал, е в Алпите. Това е Jungfrau-Marathon и е един от най-известните в света. Едно от най-тежките планински състезания в Швейцария е Глетчер 3000рън, което е 26км, но последните 10км се набира денивелация от 2000м  изкачване, само нагорнище, с камъни, нямаше дори дървета. Радвам се, че успях да спечеля и това състезание през 2017г.

– Имаше ли момент, в който спря с тренировките?

– През 2006г. се ожених и имаше период, в който прекъснах за 6 месеца, поради семейни ангажименти. После се появиха   здравословни проблеми и си викам, поне да почна да бягам за здраве. Имах спортна злоба, с всеки изминал ден, все по-добре се чувствах и реших да отида на състезание. 

-Какво е усещането  да получиш признание от Министъра на младежта и спорта?

–  Това признание означава много за мен.  Очаквах го още през 2015г., защото бях 4-ти на Световното на дълга дистанция при мъжете и конкуренцията беше много по-голяма. Но ето, осем години по-късно го получих. На награждаването министърът ми се зачуди – как на тези години мога да поддържам такава форма. Каза ми да не се отказвам.

– Каква е конкуренцията в България?

– В България конкуренцията е слаба. Като ме видят по-млади състезатели, се демотивират, а трябва да е обратното – да имат стимул да ме догонват. Състезанията в България ги имам за подготовка. Свикнал съм да бягам по 3 часа, а тук участвам и на по къси състезания 15-20 км. Състезатели от София и Сунгурларе се допитват до мен за подготовка. Има 2-3 момчета, за които има надежда, но при повечето няма постоянство и желание.

– Какво ти коства успехът?

– Тренировки по два пъти на ден, иначе ми пада нивото. С времето, вместо да намаляват силите, забелязвам, че подобрявам рекордите си. Като бягам, все едно имам пружинка на краката. В Швейцария, в Давос, спечелих един маратон, на който през 2019г. бях втори с време 3ч., 23 мин. Тази година взех разстоянието за 3ч. и 18 мин. Сам изненадвам себе си. 

Най-големият ми рекорд на бягане е 70км. На Световното за ветерани в Португалия, на къса дистанция 9км, с 800 м денивелация, станах първи. Първия ден конкуренцията не беше голяма, но на другия имаше такава. За първи път бях на световно със състезатели от 35 до 75 год. В началото бях по-назад, лека по лека, на първия километър, се изравних с другите. На втория километър се обръщам и виждам, че между мен и тях има поне 50-60м разлика. И след 5 км, на едни прави участъци, никой не се виждаше. Финиширах първи. Минаха 7 мин. и после дойде и вторият. След 9 мин. финишира и третият.

– Спазваш ли хранителен режим?

– Нямам никакъв хранителен режим, хапвам си каквото и колкото искам. На състезание за 2 часа свалям 4кг, после си ги качвам пак. Не ходя често на лекар. Когато имам травма, обаждам се на един кинезитерапевт от София. Казва ми какви упражнения да правя и така се лекувам. Едни прости упражнения и болката изчезва.

– Не е ли скучно да бягаш сам?

– Въобще не е скучно да бягаш сам в планината. Опасно е, по време на тренировката, да си със слушалки и да слушаш музика…Особено в планината, защото може да излезе някое диво животно. Един път, в с.Раклица, бягах по един маршрут 12км. Тръгнах към вр.Илийца и почна да се стъмва. В драките се появиха едни малки прасенца и майка им тръгна срещу мен. Както бях се запътил нагоре, се върнах обратно. Направо ми се подкосиха краката. Веднъж попаднах в пусия и един ловец с пушка застана пред мен и ме пита какво правя там, понеже има опасност да ме застреля.

– Подготовката за  едно състезание е свързана и с финансова част, как успяваш?

– Състезател съм към лекоатлетическия клуб в Сунгурларе и те поемат част от разходите. Миналата година бяхме домакини на Националния  шампионат по Крос кънтри. Не можем да го организираме като швейцарския, защото трябва да се съобразяваме с условията на Федерацията. В Швейцария имат спонсори, подкрепителни пунктове, хеликоптери следят състезателите по трасето. С лифтове и влакове ни свалят, а тука няма с какво да слезем. Като има спортно мероприятие, там цялото село излиза, публиката вика, ръкопляска. Няма как да ги стигнем тези хора.

– Защо остана да живееш в с.Костен?

– Човек се чувства най-добре, където е роден.  Не ми допада големият град, дори в Карнобат не можах да свикна. Като стоя повече време на друго място, искам да се прибера по-скоро.

– Има ли и други в семейството ти, които спортуват?

– Жена ми е учителка по физическо възпитание, но не се занимава в свободното си време  със спорт. Синът ми харесва повече тенис на маса. Може би дъщеря ми ще изяви желание да се занимава активно със спорт, тя е по-пъргава, не се спира на едно място.

– Какво е за теб спортът?

– Спортът е най-голямото богатство и най-вече здраве, а то не се купува с пари. Има хора с много пари, но не са задоволени, защото здравето им отива на кино. Спортът лекува, но това много не се осъзнава. 30-40 мин. на ден, всеки може да отдели да спортува, защото е полезно. Бягането е най-удобният начин и можеш да тренираш навсякъде, докато на един футболист или баскетболист му трябва зала и условия.

– Имаш ли непревзети върхове?

– Участвал съм във всички състезания, в които съм искал. След като взех медала от световното, жена ми ме пита дали няма да се отказвам. Министърът ми се обади по телефона да ми честити и ми каза, че се радва много за успеха ми. Мотивира ме да продължавам да се състезавам и каза, че сега съм в силата си. Няма отказване.

– Каква е посоката ти сега?

– Ще продължавам, как-то съм тренирал досега. Догодина ще участвам на Европейското първенство по планинско бягане. Имам покани от Испания и в Лихтенщайн, в Швейцария също ще участвам. Сериозна е програмата ми за догодина.