Ива Ваня, красавицата родена в Карнобат,която става мегазвезда на немското кино

За младите днес тя е напълно непозната личност, а за по-възрастните е известна с изпълнението на нашумелия през Втората световна война песенен хит „Лили Марлен“. Много малко от тях обаче знаят, че авторът на тази песен – немският композитор Норберт Шулце е неин съпруг.
Иванка Николова Янакиева е родена на 11. X. 1905г. на междуселски път край Карнобат, в една конска каруца. Баща й Никола Иванов Янакиев е военен офицер в Карнобат. През един хубав октомврийски ден той решава да поразходи бременната си съпруга из околностите на града. По пътя съпругата получава родилни болки и на бял свят се появява бъдещата филмова звезда, покорила киносалоните в Германия през 30-те и 40-те години на миналия век. Иванка е трето поредно момиче в семейството. Баща й е разочарован от рождението на трето момиче, тъй като е очаквал момче. По-късно в детството на Ваня той се държи строго, по-войнишки с нея, налага й редица забрани, подстригва я като момче, облича я в момчешки дрехи, държи се с нея като с момче.
Корените на Иванка Янакиева произлизат от граничното трънско село Джинчовци, откъдето е и единият от дядовците й Янаки, от когото младото момиче наследява артистичната дарба. Една от сестрите й -Цветана, също е прихванала от тази дарба. Тя пък става успешна примабалерина в Бразилия, където заминава и създава семейство.

Когато Иванка навършва 9 -годишна възраст, през 1914г. семейството й се мести в столицата София, където преместват бащиния й гарнизон. В София започва нейното страстно увлечение по киното. Любовта й към филмите, артистите и магията на седмото изкуство се заражда у младото момиче от прожекциите в кинотеатър „Одеон“ в столицата, където тя ходи с приятелки най-редовно. Иванка завършва гимназия с пълно отличие. Решава да осъществи бленуваната мечта – да замине за Германия и да учи за филмова актриса. В семейството не са много съгласни, особено баща й, който мрази киното и артистите.
През 1922г., едва 17-годишна, заминава за Берлин, изпратена на гарата само от майка си, която не може да спре ентусиазма на дъщеря си. Девойката пристига в германската столица, без да знае езика, без познати и с малко пари в джоба. Настанява се в хотел и месеци наред обикаля да търси работа в различни киностудии. През цялото това време я крепят оптимизмът и вярата, че ще сбъдне своята мечта. Известно време учи балет в танцова школа. Явява се на изпит в театър „Гондел“ и щастието най-сетне й се усмихва. Харесват я и едва 18-19- годишна младата българка дебютира в киното. Вземат я за роля във филма „Вълшебната планина“, по мотиви на Томас Ман, в който тя играе и танцува. През 1924г. играе в друг филм „Имах един приятел“, където Иванка си партнира със суперзвездата на немското „нямо“ кино от онова време – Карл Фогт. Младото момиче се справя отлично с ролята си. Критиката и зрителите я харесват, а продуценти и режисьори бързат да я ангажират в нови роли. За себе си тя казва: „Влязох в киното както аз исках- през парадния вход!“. С получените от филмите хонорари подпомага семейството си в България. Иванка Янакиева играе в различни комедийни, приключенски и романтични филми. Става известна актриса, с артистичния псевдоним Ива Ваня.

За кратко време тя се снима в много филми като: „Пиетро Корсарят“ (1924г.), „Голямата пауза“ (1927г.), „Прелестите на неделята“ (1927г.), „Къща без мъже“, „Княгинята“, „Брачно гнездо“, „Из дневника на един ерген“ и много други. Снима се в 22 „неми“ филма, а през 1930г. дебютира в говорящото кино с филма „Целомъдреният Йозеф“. Някои от филмите, в които тя играе са показвани в България – „Дворцов концерт“, „Той ли беше на третия етаж“, „Отпуска срещу честна дума“ и други. В тях Ива Ваня не само играе, но и пее. Във филмите играе главни и поддържащи роли. През 1930г. печели конкурс за най-хубава усмивка на киноактриса, участва и в Конкурс за красота „Мис Берлин“, който печели с голям успех. Високата само 165 см. Ива Ваня, с кестеняви къдрици, с лъчезарната си усмивка, със зелените си очи и с грациозната си „котешка“ походка прави впечатление на журито. През 30-те години на миналия век масово се появяват пощенски картички с нейния лик и с подпис по тях: „Прочутата усмивка на Ива Ваня“.

Наред с шеметната филмова кариера Иванка Янакиева проявява необикновен спортен дух. Научава се да язди по време на снимки за филми, тя обожава конската езда и дори участва на Олимпиадата в Германия през 1936г. със своя красив жребец Испахан. Била е неколкократна шампионка на Германия по конен спорт, моторейсинг (състезание с мотоциклет и кон) и шампионка по спортен бридж. По повод участието й в Конкурса за красота „Мис Берлин“ през 1930г., вестник „Берлинер цайтунг“ излиза с голямо заглавие „Най-красивата берлинчанка е българката Ива Ваня. Тя печели луксозен автомобил „Мерцедес Бенц“ кабриолет“. Цяла Германия боготвори красивата българка с необикновена съдба. През 30-те и 40-те години на XX век тя става най-гледаната филмова актриса, шлагерна певица и участничка в различни спортни мероприятия. На опитите на Йозеф Гьобелс – министър на пропагандата на нацисткото правителство, да й даде немско гражданство, Ива Ваня заявява гордо: „Хер доктор Гьобелс, нима заради материални облаги човек трябва да се отрече от Родината си? Никога не съм се срамувала, че съм българка. Точно обратното – навсякъде го афиширам. Никога няма да се откажа от националността си“. Ива Ваня участва и в много реклами. Заради участието си в една такава реклама – в тази за сладолед, е наречена „Сладоледената фея“. Нейният основен девиз е: „Нищо не може да ме спре!“.

След краха на две нетрайни любовни връзки – с тази на Георг Щилке – син на най-богатия по онова време човек в Германия и втората- с кронпринц Филип- внукът на кайзер Фридрих II, Ива Ваня се омъжва за Норберт Шулце- известен композитор от онова време през 1942г. Той й предлага да запише и изпее на български език неговата песен „Лили Марлен“ – станала прочут хит през 40-те години на века. Съпругата му Ива Ваня я записва и тя е изпълнявана многократно по различни български радиостанции и радио София. От Норберт Шулце артистичната българка има двама сина – Норберт и Кристиян, които впоследствие стават съответно кинорежисьор и композитор. Семейството заживява в Берлин, но по време на бомбардировките се евакуира в малка ферма край река Одер в градчето Кайзермюл. Във фермата Ива Ваня се проявява като добра домакиня и грижовна съпруга и майка. Отглежда кокошки, патици, готви на семейството си български ястия. След края на войната семейството й се премества да живее в Западен Берлин.
След войната Ива Ваня по-малко участва като киноактриса в киното. Отдава се на музиката – изявява се като либретистка на мюзикъли и сценаристка на телевизионни сериали. Захваща се с пеене, играе в театъра – особено в пиеси на Хенрик Ибсен. Прави звукозаписи в радиото и на грамофонни плочи, изнася редица самостоятелни концерти, като изпълнява както немски балади, така и френски шансони и руски романси. Особено любима й е песента, с припев: „Цял Берлин ми се покланя – аз съм българката Ива Ваня“. С богатия си и интересен глас, тя с лекота пее както оперни арии, така и модни шлагери.
Макар и далеч от България, Ива Ваня не забравя родината си, в която идва два-три пъти до 1944г., след което повече не стъпва в нея по обясними, политически причини. В проведените с нея интервюта тя подчертава своя български произход, често се облича с дрехи, украсени с български бродерии и шевици, обича да готви типично български ястия.
Иванка Янакиева или както е известна на Запад – Ива Ваня, умира, преди да навърши 86 – годишна възраст. До последния си дъх излъчва невероятно желание за живот, приключения и страст към забавленията. Умира на 26.VI.1991 година в Берлин.
За родената в Карнобат немска актриса Ива Ваня пише една друга българка, живееща в Германия – Юлияна Вегенер. Тя създава книга – документален роман за амбициозното младо момиче, което завинаги свързва името си с развитието на немската „киноиндустрия- Ива Ваня или Сладоледената фея“ през 1998г.
Така, по този косвен начин, изгнаницата Иванка Янакиева все пак се връща в родната страна, макар и твърде късно, когато вече никой не я помни. Иванка Янакиева (Ива Ваня) е първата ни филмова актриса с международна известност и е единствената българка, оставила ярка и забележима следа в европейското кино и европейския културен живот на XX век.

Българска версия на песента „Лили Марлен“, специално написана за Ива Ваня от съпруга й Норберт Шулце, с оригинално заглавие „Момичето под фенера“ от 1942г., изпълнявана на българските радиостанции по време на Втората световна война.
Лили Марлен

В нашата казарма до входната врата
един фенер висеше и свети йощ в нощта,
ний двама ще се срещнем пак
там под фенера в нощний мрак
със теб Лили Марлен. /2
Двете наши сенки се сливаха в една,
силната ни обич личеше тъй сама,
и всички нек ни видят пак,
там под фенера в нощний мрак,
със теб Лили Марлен. /2
Там прозвуча тръбата, зарята почва веч,
другарю ето идвам, аз знам три дни арест.
О колко исках да съм с теб,
дано се видим в близък ден,
със теб Лили Марлен. /2
Твойте стъпки знай той и ходът ти напет,
но мен не ме забрави фенерът наш със теб,
и щом съдбата ме срази,
кой ще със тебе там стои,
със теб Лили Марлен. /2
В синия безкрай из тихата земя,
твоите целувки събуждат ме в съня,
и щом мъгли се спуснат пак,
ще се възправя в нощний мрак,
до теб Лили Марлен.
До теб Лили Марлен.

По темата работи: Илия Илиев