Карнобатски творци пуснаха трейлър към анимацията „AVA“

Трей­лъ­рът към продукцията на Яни Ба­ли­ме­зов и Ка­ли­на Йор­да­но­ва излезе наскоро. Ава е сим­вол на стра­хо­ве­те, ко­и­то пре­о­до­ля­ва­ме и на сво­бо­да­та, ко­я­то по­лу­ча­ва­ме, ко­га­то при­е­мем се­бе си, разказват авторите. От де­ца из­ку­с­т­во­то се пре­в­ръ­ща в част от жи­во­та на Яни и Калина. Уча­с­т­ват в пле­не­ри, изло­ж­би, сим­по­зи­у­ми в стра­на­та и чу­ж­би­на. През 2016г. вли­зат в пре­с­ти­ж­на­та кла­са­ция на 100-те най-до­б­ри гра­фи­ци за го­ди­на­та. Те са би­в­ши въз­пи­та­ни­ци на СУ „Св. св. Кирил и Методий”, къ­де­то учат до 7-ми клас. Продължават средното си образование в Художествената гимназия в Казанлък. За­вър­ш­ват ани­ма­ция в Ан­г­лия, къ­де­то се ра­ж­да иде­я­та им за  „AVA“.

Яни и Калина:“Из­ку­с­т­во­то е из­ку­с­т­во, не за­ра­ди те­х­ни­ка­та, а за­ра­ди по­с­ла­ни­е­то, ко­е­то но­си“

-Раз­ка­же­те ни мал­ко по­ве­че за се­бе си? Кои са Яни и Ка­ли­на?

-На 22 г. сме, ро­дом от Кар­но­бат. От ран­на въз­раст се за­ни­ма­ва­ме с ри­су­ва­не. В по­с­ле­д­с­т­вие то­ва се пре­вър­на в цел за про­фе­си­о­нал­но­то ни раз­ви­тие. В 8-ми клас по­с­тъ­пи­х­ме в НУ­ПИД „Акад. Де­ч­ко Узу­нов“, гр. Ка­зан­лък. Пет­те го­ди­ни в гим­на­зи­я­та бя­ха из­к­лю­чи­тел­но по­л­зо­т­во­рен пе­ри­од за нас. Пле­не­ри­те и из­ло­ж­би­те, в ко­и­то уча­с­т­ва­х­ме през то­ва вре­ме бя­ха ва­жен сти­мул за раз­ви­ти­е­то ни. След ка­то за­вър­ши­х­ме гим­на­зия кан­ди­да­т­с­т­ва­х­ме с ани­ма­ция в За­па­д­ния уни­вер­си­тет в Ан­г­лия ( UWE, University of the West of England) в град Бри­с­тъл. Та­зи го­ди­на се ди­п­ло­ми­ра­х­ме и в мо­мен­та ра­бо­тим по ли­ч­ни про­е­к­ти.

-Ко­га из­ку­с­т­во­то се пре­вър­на в част от жи­во­та ви?

Ка­ли­на:От мал­ка оби­чам да ри­су­вам. Ко­га­то ми ста­на яс­но, че изо­б­ра­зи­тел­но­то из­ку­с­т­во е мо­е­то при­з­ва­ние кан­ди­да­т­с­т­вах в Ху­до­же­с­т­ве­на­та гим­на­зия в Ка­зан­лък.

Яни:Из­ку­с­т­во­то ви­на­ги е за­е­ма­ло го­ля­ма част от жи­во­та ми. Ня­ма да из­лъ­жа, ако из­по­л­з­вам кли­ше­то: ри­су­вам от­ка­к­то се по­м­ня. Же­ла­ни­е­то ми да го пре­вър­на в про­фе­сия ви­на­ги е би­ло в съ­з­на­ни­е­то ми.

-Как се за­ро­ди ко­п­не­жът ви по ани­ма­ци­я­та?

Яни:Ка­то ма­лък мно­го оби­чах да съ­з­да­вам свои ге­рои и да си ги пре­д­с­та­вям в раз­ли­ч­ни сю­же­ти и све­то­ве. Раз­би­ра се през го­ди­ни­те на­ме­ре­ни­я­та ми са се про­ме­ня­ли, но то­ва, ко­е­то ви­на­ги ме е връ­ща­ло към ани­ма­ци­я­та е не­о­г­ра­ни­че­ни­те въз­мо­ж­но­с­ти за пре­съ­з­да­ва­не на со­б­с­т­ве­ния ми свят. Ри­су­ва­не­то и фил­ми­те са две от не­ща­та, ко­и­то мно­го оби­чам, а ани­ма­ци­я­та е съ­в­ку­п­ност от две­те.

Ка­ли­на:От мал­ка обо­жа­вам ани­ма­ци­он­ни фил­ми и ви­на­ги съм се пи­та­ла как то­ч­но ста­ва чу­до­то – ри­сун­ки­те да ожи­ве­ят.

-За­що из­б­ра­х­те да про­дъл­жи­те об­ра­зо­ва­ни­е­то си в Ан­г­лия?

-След ка­то гим­на­зи­я­та в Ка­зан­лък ни да­де мно­го до­б­ра по­д­го­то­в­ка, ре­ши­х­ме да из­ле­зем от гра­ни­ци­те на Бъл­га­рия и да се въз­по­л­з­ва­ме от вси­ч­ко, ко­е­то Ан­г­лия мо­же да ни да­де. Ви­с­ше­то об­ра­зо­ва­ние в чу­ж­би­на учи не са­мо на про­фе­си­о­нал­на по­д­го­то­в­ка, но и как да се спра­вяш в жи­во­та. Об­ра­зо­ва­тел­на­та си­с­те­ма в Ан­г­лия е мно­го раз­ли­ч­на от на­ша­та и ми­с­лим, че ус­пя­х­ме да взе­мем вси­ч­ки пре­дим­с­т­ва, ка­к­то от Бъл­га­рия, та­ка и от Ан­г­лия.

-Раз­б­ра­х­ме, че сте пре­вър­на­ли ко­ри­до­ра на вто­рия етаж на СУ „Хр. Бо­тев“ във въл­ше­б­но мя­с­то. Ка­к­во ви мо­ти­ви­ра да про­ме­ни­те учи­ли­щ­на­та сре­да?

-Про­во­ки­ра ни иде­я­та на ди­ре­к­то­ра на учи­ли­ще­то, г-н Сто­я­нов, да пре­до­с­та­вим сре­да, в ко­я­то уче­ни­ци­те би­ха се чу­в­с­т­ва­ли мо­ти­ви­ра­ни. Иде­я­та, че учи­ли­ще­то мо­же да бъ­де съ­в­сем раз­ли­ч­но пре­жи­вя­ва­не от то­ва, ко­е­то сме сви­к­на­ли да ви­ж­да­ме бе­ше вдъ­х­но­вя­ва­ща за нас. Все пак, учи­ли­щ­ни­ят ко­ри­дор е мя­с­то, до ко­е­то вси­ч­ки де­ца имат до­с­тъп и на­ша­та твор­ба би мо­г­ла да им слу­жи ка­то вдъ­х­но­ве­ние или до­ри да ги сти­му­ли­ра към раз­ми­съл.

-Из­ле­зе трей­лъ­р на къ­со­ме­т­ра­ж­ния ви ани­ма­ци­о­нен филм „AVA“. От­къ­де до­й­де иде­я­та да ре­а­ли­зи­ра­те то­зи про­ект?

-Фил­мът бе­ше за­ми­с­лен ка­то ди­п­лом­на­та ни ра­бо­та, но още в на­ча­ло­то ре­ши­х­ме да ре­а­ли­зи­ра­ме про­е­к­та и из­вън уни­вер­си­те­та.

-Коя е „AVA“?

-Ава е все­ки един от нас. Без да из­да­ва­ме мно­го от фил­ма, би­х­ме ка­за­ли, че Ава е сим­вол на стра­хо­ве­те, ко­и­то пре­о­до­ля­ва­ме и на сво­бо­да­та, ко­я­то по­лу­ча­ва­ме, ко­га­то при­е­мем се­бе си.

-Кол­ко вре­ме ви от­не да ре­а­ли­зи­ра­те иде­я­та си?

-Иде­я­та за фил­ма се по­я­ви през 2018г., ко­га­то бя­х­ме пър­ви курс. Го­ди­на по-къ­с­но за­по­ч­на­х­ме ра­бо­та по не­го и все още ра­бо­тим, ка­то па­ра­лел­но с то­ва об­ръ­ща­ме вни­ма­ние и на ли­ч­ни­те си про­е­к­ти. Ани­ма­ци­я­та е един мно­го дъ­лъг про­цес и изи­с­к­ва мно­го вре­ме, осо­бе­но, ко­га­то еки­път от хо­ра е в по-ма­лък съ­с­тав.

-Кое е най-го­ля­мо­то пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во при съ­з­да­ва­не­то на ани­ма­ция?

-Има мно­го пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­ва при це­лия про­цес на съ­з­да­ва­не на един филм, но мо­же би най-го­ле­ми­те са ко­ре­с­пон­ден­ци­я­та и от­го­вор­но­ст­та към це­лия екип, кой­то вяр­ва и раз­чи­та на теб. Ка­к­то и то­ва да съ­з­да­дем не­що, в ко­е­то хо­ра­та да по­вяр­ват и да бъ­дем по­с­то­ян­ни. По­с­то­ян­с­т­во­то е из­к­лю­чи­тел­но ва­ж­но при та­ки­ва дъл­го­с­ро­ч­ни про­е­к­ти.

-Пре­ди ме­сец пре­д­с­та­ви­х­те из­ло­ж­ба­та си „Сле­ди“ в Ка­зан­лък, ка­к­ви по­с­ла­ния но­си тя?

-Ние смя­та­ме, че из­ку­с­т­во­то е из­ку­с­т­во, не за­ра­ди те­х­ни­ка­та или на­чи­на на из­ра­зя­ва­не, а за­ра­ди по­с­ла­ни­е­то, ко­е­то но­си и оно­ва, ко­е­то е вло­же­но в не­го. Из­ло­ж­ба­та се съ­с­тои от гра­фи­ка, ди­ги­тал­но из­ку­с­т­во и мо­да.  Ис­ка­ме да по­ка­жем, че вре­ме­то, в ко­е­то жи­ве­ем ни по­д­ти­к­ва ка­то твор­ци да тър­сим и из­по­л­з­ва­ме но­ви сре­д­с­т­ва за из­ра­зя­ва­не. Вяр­ва­ме, че че­т­ка­та и пла­т­но­то, пи­се­цът и та­б­ле­тът, иг­ла­та и пла­тът са са­мо ин­с­т­ру­мен­ти за из­ра­зя­ва­не на идеи и кон­це­п­ции, чрез ко­и­то ос­та­вя­ме сле­ди.

-Има ли бъ­де­ще за ани­ма­ци­я­та в Бъл­га­рия?

-Бъл­га­рия има мно­го го­лям по­тен­ци­ал, има из­к­лю­чи­тел­но та­лан­т­ли­ви хо­ра тук и немал­ко пъ­ти сме го до­ка­з­ва­ли. Що се от­на­ся до ани­ма­ци­я­та, ми­с­лим, че е въ­п­рос на вре­ме да по­ка­з­ва­ме все по­ве­че на ка­к­во сме спо­со­б­ни.

Ня­ма зна­че­ние от кое мя­с­то на све­та е съ­з­да­ден един филм, след ка­то зад не­го стои бъл­гар­с­ко име, той е ус­пех за ця­ла­та стра­на.

-Ка­къв съ­вет би­х­те да­ли на мла­ди­те хо­ра, ко­и­то ис­кат да се за­ни­ма­ват с из­ку­с­т­во?

-Да не се стра­ху­ват да из­ра­зя­ват се­бе си ка­то твор­ци и да ра­бо­тят бе­зо­т­ка­з­но, за­що­то не­ща­та се по­лу­ча­ват с мно­го ра­бо­та и мал­ко къ­с­мет.