Карнобатски творци пуснаха трейлър към анимацията „AVA“

Трейлърът към продукцията на Яни Балимезов и Калина Йорданова излезе наскоро. Ава е символ на страховете, които преодоляваме и на свободата, която получаваме, когато приемем себе си, разказват авторите. От деца изкуството се превръща в част от живота на Яни и Калина. Участват в пленери, изложби, симпозиуми в страната и чужбина. През 2016г. влизат в престижната класация на 100-те най-добри графици за годината. Те са бивши възпитаници на СУ „Св. св. Кирил и Методий”, където учат до 7-ми клас. Продължават средното си образование в Художествената гимназия в Казанлък. Завършват анимация в Англия, където се ражда идеята им за „AVA“.

Яни и Калина:“Изкуството е изкуство, не заради техниката, а заради посланието, което носи“
-Разкажете ни малко повече за себе си? Кои са Яни и Калина?
-На 22 г. сме, родом от Карнобат. От ранна възраст се занимаваме с рисуване. В последствие това се превърна в цел за професионалното ни развитие. В 8-ми клас постъпихме в НУПИД „Акад. Дечко Узунов“, гр. Казанлък. Петте години в гимназията бяха изключително ползотворен период за нас. Пленерите и изложбите, в които участвахме през това време бяха важен стимул за развитието ни. След като завършихме гимназия кандидатствахме с анимация в Западния университет в Англия ( UWE, University of the West of England) в град Бристъл. Тази година се дипломирахме и в момента работим по лични проекти.
-Кога изкуството се превърна в част от живота ви?
Калина:От малка обичам да рисувам. Когато ми стана ясно, че изобразителното изкуство е моето призвание кандидатствах в Художествената гимназия в Казанлък.
Яни:Изкуството винаги е заемало голяма част от живота ми. Няма да излъжа, ако използвам клишето: рисувам откакто се помня. Желанието ми да го превърна в професия винаги е било в съзнанието ми.

-Как се зароди копнежът ви по анимацията?
Яни:Като малък много обичах да създавам свои герои и да си ги представям в различни сюжети и светове. Разбира се през годините намеренията ми са се променяли, но това, което винаги ме е връщало към анимацията е неограничените възможности за пресъздаване на собствения ми свят. Рисуването и филмите са две от нещата, които много обичам, а анимацията е съвкупност от двете.
Калина:От малка обожавам анимационни филми и винаги съм се питала как точно става чудото – рисунките да оживеят.
-Защо избрахте да продължите образованието си в Англия?
-След като гимназията в Казанлък ни даде много добра подготовка, решихме да излезем от границите на България и да се възползваме от всичко, което Англия може да ни даде. Висшето образование в чужбина учи не само на професионална подготовка, но и как да се справяш в живота. Образователната система в Англия е много различна от нашата и мислим, че успяхме да вземем всички предимства, както от България, така и от Англия.
-Разбрахме, че сте превърнали коридора на втория етаж на СУ „Хр. Ботев“ във вълшебно място. Какво ви мотивира да промените училищната среда?
-Провокира ни идеята на директора на училището, г-н Стоянов, да предоставим среда, в която учениците биха се чувствали мотивирани. Идеята, че училището може да бъде съвсем различно преживяване от това, което сме свикнали да виждаме беше вдъхновяваща за нас. Все пак, училищният коридор е място, до което всички деца имат достъп и нашата творба би могла да им служи като вдъхновение или дори да ги стимулира към размисъл.
-Излезе трейлър на късометражния ви анимационен филм „AVA“. Откъде дойде идеята да реализирате този проект?
-Филмът беше замислен като дипломната ни работа, но още в началото решихме да реализираме проекта и извън университета.
-Коя е „AVA“?
-Ава е всеки един от нас. Без да издаваме много от филма, бихме казали, че Ава е символ на страховете, които преодоляваме и на свободата, която получаваме, когато приемем себе си.
-Колко време ви отне да реализирате идеята си?
-Идеята за филма се появи през 2018г., когато бяхме първи курс. Година по-късно започнахме работа по него и все още работим, като паралелно с това обръщаме внимание и на личните си проекти. Анимацията е един много дълъг процес и изисква много време, особено, когато екипът от хора е в по-малък състав.
-Кое е най-голямото предизвикателство при създаването на анимация?
-Има много предизвикателства при целия процес на създаване на един филм, но може би най-големите са кореспонденцията и отговорността към целия екип, който вярва и разчита на теб. Както и това да създадем нещо, в което хората да повярват и да бъдем постоянни. Постоянството е изключително важно при такива дългосрочни проекти.
-Преди месец представихте изложбата си „Следи“ в Казанлък, какви послания носи тя?
-Ние смятаме, че изкуството е изкуство, не заради техниката или начина на изразяване, а заради посланието, което носи и онова, което е вложено в него. Изложбата се състои от графика, дигитално изкуство и мода. Искаме да покажем, че времето, в което живеем ни подтиква като творци да търсим и използваме нови средства за изразяване. Вярваме, че четката и платното, писецът и таблетът, иглата и платът са само инструменти за изразяване на идеи и концепции, чрез които оставяме следи.
-Има ли бъдеще за анимацията в България?
-България има много голям потенциал, има изключително талантливи хора тук и немалко пъти сме го доказвали. Що се отнася до анимацията, мислим, че е въпрос на време да показваме все повече на какво сме способни.
Няма значение от кое място на света е създаден един филм, след като зад него стои българско име, той е успех за цялата страна.
-Какъв съвет бихте дали на младите хора, които искат да се занимават с изкуство?
-Да не се страхуват да изразяват себе си като творци и да работят безотказно, защото нещата се получават с много работа и малко късмет.