Life style

Юлиана Гърбова: „Музиката ме кара да се чувствам истински жива“

Юлиана Гърбова пее от малка. Любовта й към музиката започва от карнобатския храм „Св. Йоан Богослов“ , където баща й я учи да пее различни песнопения. Като малка посещава вокални групи – „Детски свят Джуниър“ и „До ре ми“. В момента посещава Вокално студио „Елита“ във Велико Търново. Тя учи История във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ и споделя, че историята и музика й помагат да се развива като човек и артист. За музиката… Тя казва, че това е нещото, което я кара да се чувства жива и ще продължава да се развива вокално. Юлиана е запалена по к-поп музиката. Тя има Youtube канал, където споделя своите кавъри на корейската група BTS. Посланията, които иска да остави с музиката си са надежда и вдъхновение за по-добър живот.

– Юлиана, какво те мотивира да продължаваш да правиш нови кавъри на к-поп групата BTS?

– Най вече това, че самите BTS  не спират да творят. Освен това си мисля, че има още много песни, които бих искала да достигнат до българската публика, защото в крайна сметка, когато нещо звучи на родния ти език е по-лесно за възприемане.

Как се роди идеята ти за канал в Youtube, където да качваш своите кавъри?

– Честно казано не помня, но след като започнах да слушам К-поп и видях, че много от феновете ми имат Youtube канали, реших да си направя свой собствен. В началото идеята ми беше да качвам кавърите, които правя, но сега имам идея, за в бъдеще, да качвам и авторска музика.

– В най-новата песен Life Goes On пеете заедно със сестра ти Йоана? Какво ви вдъхнови да направите съвместен кавър?

-Да, наистина с моята сестра Йоана Гърбова скоро пуснахме съвместен проект. В началото, когато преведох текста на тази красива песен, мислех да я пея сама, но после реших, че ще е по-добре да е дует. Първоначално предложих на една приятелка, но тя нямаше възможност и затова помолих Йонито, с която пеем от малки заедно и гласовете ни се сливат толкова добре. Искам да й благодаря за упоритата работа и труда, който положи за осъществяването на този проект.

– Какви послания носи Life Goes On?

– Накратко това е много актуална песен за положението, в което целият свят се намира в момента. В припева се пее заглавието на песента, което преведено от английски означава „Животът продължава“. БТС изпращат посланието- че колкото и тежък да е днешният ден, колкото и да е непредвидимо бъдещето „Животът продължава“ и тази пандемия, и този вирус ще отминат. Така че основното усещане, което тази песен носи е надежда и сигурност.

– В песента „Fake Love“ пееш на корейски. Трудно ли ти беше научаването на текста?

– Определено научаването на текста беше предизвикателство, защото досега не бях пускала песен изцяло на корейски и се притеснявах, но за мое щастие – една моя приятелка корейка ми даде кураж. Така  бавно и постепенно научих текста, вникнах дълбоко в тази красива песен и я изпях.

–  Пееш на корейски, означава ли, че си се заела с трудната задача да научиш езика?

– Да, задачата наистина е трудна, но съм се заела с нея и уча корейски от 4 години. В частност съм посещавала уроци към корейския център в София, но основно си го уча сама. Този език е толкова различен от българския и от там идва трудността, но мен винаги ме вдъхновява с благозвучността си и много бих искала да го науча и някой ден да го преподавам, защо не.

– Дълъг ли е процесът при създаването на видеата?

– Първите две видеа „Spring day“ и „Stay“ са изцяло дело на по – голямата ми сестра Теодора Гърбова. За третото видео се наложи да поработя сама, което беше напълно ново за мен, но отново кака ми, ми помагаше със съвети и насоки. Честно казано, за да направиш музикален клип трябва да имаш много идеи, вдъхновение, търпение и да не се отказваш. Определено процесът отнема време, но си струва за резултата.

Колко кавъра на корейски песни имаш? 

– Засега са осем, отделно имам няколко и в инстаграм профила си. Естествено, предвиждам да стават повече. Просто, когато някоя нова кпоп песен излезе и ми хареса, започвам да превеждам текста й, след това я научавам и представям в Youtube канала си.

– Какво те запали по този стил музика?

– По точно кой, бих казала. Това беше моята съученичка и най-добра приятелка, тя ги слушаше от по-рано и трябва да призная, че в началото, когато ми показа БТС, изобщо не бях впечатлена, даже леко им се присмивах. С времето обаче разбрах, колко различен е този вид музика с посланията си, с прекрасни видеа, хореографии, артисти, които се трудят неуморно. Изобщо, тази музика ме потопи в един напълно различен свят, от който и до днес не мога да изляза.

– Защо харесваш корейската култура?

– Корейската култура предлага огромно разнообразие от традиции и обичаи. Интересното в нея е, че тя смесва традиционното и модерното, и освен това Корейското правителство отделя значително количество финанси, за да подпомага разпространението й световно. Аз харесвам корейската култура, защото ме изпълва с толкова много енергия. Също както в нашата и в корейската присъства пъстротата на цветовете, народното им пеене (наречено пхансори) е забележително и доста се доближава до нашето фолклорно пеене. Харесва ми също идеята за колективността, която заляга дълбоко в културата им. Имам толкова много причини да съм привлечена от тази култура, понякога откривам прилики с българската, друг път разлики, а това е още по-интересно. Мисля, че ако човек иска да учи пълноценно, който и да е език, трябва да има поне бегла представа от културата на народа. В моя случай, първо започнах да се интересувам от корейската култура, а после от езика, но колкото повече напредвам, толкова повече ми се навързват нещата и е уникално.

– Каква би била първата ти реакция, ако се срещнеш с BTS?

– Честно казано винаги съм мислила над този въпрос. Ако са пред мен, на живо, със сигурност ще изпитвам голямо вълнение, хаха. Сигурно краката ми ще се разтреперят и няма да мога да им кажа нищо, освен да им направя един дълбок поклон, защото го заслужават.

Как се разви любовта ти към музиката?

– Любовта ми към музиката започна в карнобатския храм св. Йоан Богослов. Там баща ми ме учеше да пея различни песнопения и тропари, така че мисля, че той има основната „вина“ за това. Когато започнах училище се записах във ВГ „Детски свят Джуниър“, която водеше класната на кака ми г-жа Елена Желева. Там започнах още по-силно да проявявам любовта си към музиката. Помня как всяка година молех класната си да ми даде дисковете по Музика. После си ги презаписвах и ги слушах вкъщи на малкия ни касетофон. Естествено, майка ми забеляза тази моя страст и факта, че пеех във всеки един момент и ,когато станах 5 клас, ме записа във ВГ „До Ре Ми“, към читалище „Д. Полянов“. Там вокалният ми педагог Валя Апостолова започна да развива гласчето ми в по-професионална посока. Заради музиката съм правила безброй жертви и компромиси, но винаги си е струвало. Гимназиалните години вземах участия в различни концерти, мероприятия и изяви. Музиката стана неразделна част от живота ми. Пеех в църквата, в читалището, в училище.

Когато се преместих в Търново бях решила твърдо, че ще продължа да се занимавам с музика, защото в някои моменти, тя е това, което ме кара да се чувствам истински жива и до днес не съм се отказала.

– Имат ли общо музиката и историята?

– С музиката можеш да разказваш истории, а историята изучава музиката като културно явление и пази в летописите си всички човешки постижения в този аспект, така че мисля, че имат нещо общо. В моят случай обаче, едното е отделно от другото и двете ми помагат да се развивам и изграждам като човек и артист.

– Посещаваш ли музикална школа в момента? 

– Да, в момента посещавам Вокално Студио „Елита“, с ръководител Петя Василева. Тя също изключително много ми помага да развивам гласа си в професионална посока и да преоткривам възможностите си като артист. Освен това, от тази година посещавам и уроци по пиано, което също помага в музикалното ми развитие. 

– През последната година участва в различни музикални конкурси, какво е усещането да си на сцената?

– Страшно и уникално. Първоначално те е страх, че ще сбъркаш някой тон, краката ти треперят, вглеждаш се във всеки един човек от публиката, търсиш одобрение, но когато почувстваш песента и се отдадеш, става нещо уникално. Добрият изпълнител трябва да владее сцената и да уважава публиката. Наистина тази пандемия отчасти ми отне това усещане, но всеки път, в който имам случай да се кача на сцена, чувството е невероятно, все пак първата сцена, на която се качих беше тази в читалище „Д.Полянов“.

– Какви послания искаш да предадеш с музиката си?

– Kогато започна да се занимавам с авторска музика бих искала тя да разкрива красивата и грозната страна на света, в който живеем. Бих искала музиката ми да носи надежда, вдъхновение за по-добър живот, но и остро да критикува стереотипите на съвременното общество и не само. Имам още много идеи, които искам да вярвам, че някой ден ще се превъплътят в моята музика.

– Опиши себе си с няколко думи…

– Амбициозна, твърдоглава и талантлива. Във всяко едно от тези качества има красота и те заедно ми помагат и пречат едновременно.

За какво мечтаеш?

– Не обичам да мечтая, а да си поставям цели, защото така ми изглежда по-реално. Като за начало, много би ми се искало тази пандемия да свърши, защото наистина създава големи проблеми. Засега целите ми са да се дипломирам успешно и да стана добър учител, освен това бих искала да запиша авторска песен и да продължавам да развивам талантите, с които Бог ме е дарил. Смятам, че като млад човек имам още много какво да покажа на света и да дам на родината си.

Виж още

Още новини

Вашият коментар